Определение № 116 от 04.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2376/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 64/ 14.03.2016 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд: · на основание чл. 233 ГПК обезсилва решение № 449/ 17.12.2014 г. по гр. д. № 785/ 2014 г. на Добрички окръжен съд и прекратява производството по исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД и · на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил В. А. К. да заплати на Х. Х. С. сумата 1 516. 37 лв. В. А. К. подава молба с искане съдът да отмени определението в частта по разноските. Твърди, че се е отказал от исковете по осъдителното въззивно решение в изпълнение на задължение по договор за (извънсъдебна) спогодба, а в договорът е изявено съгласието на страните, че разноските по делото остават както са извършени. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Х. Х. С. заявява, че се отказва от своята претенция за разноските по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата допустима. Тя има за предмет определение, с което при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК касационният състав е разрешен въпросът за репариране на разноските, направени от ответника по прекратеното дело. Подадена е от легитимирана страна – ищецът, в тежест на когото са поставени разноските, извършени от ответника. Изхожда от легитимирана страна – тази, призната за длъжник по вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК. Спазен е и срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК – молбата е подадена в срока за обжалване на определението на състав на Върховния касационен съд, преградило по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е основателна. Съображенията за това са следните: С определението, чието изменение се иска, са установени предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК. От претенцията за репариране на разноските по делото обаче ответникът, който я е заявил, се отказва. В производството по чл. 248 ГПК е отпаднало основанието за пресъждане на вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК. При тези мотиви, съдът