Определение № 5996 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък, с адрес в гр. Казанлък, чрез процесуален представител, срещу определение №1802/21.04.2026 г. по адм. дело №217/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък, с адрес в гр. Казанлък, против определение № 1343/24.03.2026 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на друг състав на АС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. АС, за да постанови обжалваното определение, е взел предвид, че с определение № 1343/24.03.2026 г. по адм. дело №217/2026 г. на Административен съд - Стара Загора е оставена без разглеждане жалба на В. Т. И., в качеството му на управител на "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък, против разпореждане № ПР-ПБЗН-СЗ2-3-6 от 12.02.2026г. на инспектор в група ДПК и ПД в РС“ПБЗН“- Казанлък, при РД“ПБЗН“ Стара Загора и е прекратено производството по делото. "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък, е обжалвал определението с частна жалба, като частната жалба е оставена без движение за уточняване от чие име е подадена и с молба е посочено, че е подадена от името на дружеството. Съдът е посочил в мотивите на обжалваното определение, че частната жалба на дружеството е недопустима, като подадена от правен субект, който няма качеството на страна в първоинстанционното производство - последното е било образувано по жалба на физическото лице В. Т. И. срещу акт на инспектор група ДПК и ПД в РС“ПБЗН“- Казанлък. Поради изложеното и на основание чл.213а, ал.2 вр. чл.215, т.1 АПК съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Определението е правилно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. И. срещу разпореждане на на инспектор група ДПК и ПД в РС“ПБЗН“- Казанлък, тоест страните в първоинстанционното производство са И. и административният орган. Действително жалбата на И. до АС е оставена без разглеждане с мотив, че същият не е активно легитимиран да обжалва индивидуалния административен акт поради липса на правен интерес, какъвто има единствено адресатът на акта - "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък. "СУАБ - СБА" ЕООД, клон Казанлък, обаче не е подавал жалба срещу разпореждането на административния орган и няма качеството на страна на първоинстанционното производство. Дружеството няма и правен интерес да обжалва определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу индивидуалния административен акт, тъй като дружеството е различен правен субект от физическото лице, чиято първоинстанционна жалба е оставена без разглеждане. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че двете определения са противоречиви, тъй като правният интерес да се оспори административния акт и правният интерес да се обжалва конкретния съдебен акт не са идентични. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.213 а, ал.2 АПК частната жалба правилно е оставена без разглеждане като недопустима. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение