Решение № 8703 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2018 г.

Решение № 8703 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1522/28.06.2018 г. по адм. дело № 2945/2017 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отменен ревизионен акт № Р – 16002614002253 – 091 – 001/04.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив (началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите) досежно установените задължения на ЕТ "К. – К. Цингова" – К. Цингова, от [населено място] за вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 1665, 20 лева и лихва в размер на 629, 18 лева; вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1050, 79 лева и лихва в размер на 216, 13 лева; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 748, 40 лева и лихва в размер на 230, 39 лева; вноски ЗО за 2012 г. в размер на 963, 54 лева и лихва 202, 73 лева; задължения за лихви за забава за авансови вноски по КСО и ЗЗО за периода 2007 г. – 2010 г., както следва: за ДОО – 2007 г. в размер на 68, 83 лева, за 2008 г. в размер на 20, 27 лева, за 2009 г. в размер на 0, 26 лева, за 2010 г. в размер на 1, 20 лева и за ЗО – 2007 г. в размер на 1, 42 лева, за 2008 г. в размер на 3, 69 лева, за 2009 г. в размер на 0, 25 лева и за 2010 г. в размер на 0, 26 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "К. – К. Цингова" – К. Цингова, от [населено място] не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. За да отмени ревизионния акт в процесната му част административният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна и на същата не е придадено обратно действие, за да уреди възможността за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 ДОПК за периоди преди влизането ? в сила. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124 а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. За периода след 15.02.2011 до 31.12.2012 година решението на първоинстанционния съд също е правилно, като настоящата инстанция споделя изводите, че в тежест на приходния орган е било установяването, че недостигът, послужил за определяне на данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е резултат от трудова дейност, което би било основание за прилагане на особения ред за облагане съгласно чл. 124а от ДОПК. В тежест на този орган е да установи по безспорен начин, че недостигът поради превишение на разходите над доходите е от трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6, ал. 2 и 8 и чл. 10 от КСО. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е действаща за разглеждания период, но в нея не се съдържа презумпция, че при недостиг следва да се приеме, че той е резултат от трудова дейност и поради това се дължат осигурителни вноски. Доказателствената тежест за установяване, че недостигът е свързан с трудова дейност е на приходния орган, което в случая не е доказано. Само при установяване по безспорен начин от приходния орган, че данъчната основа следва да се приложи и при определяне на задължителните осигурителни вноски, поради произхода й от трудова дейност, за ревизираното лице възниква задължение да опровергава на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК тези констатации. В този смисъл е и трайната съдебна практика – виж решение № 2895/09.03.2017 г. по адм. дело № 4732/2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение; решение № 3876/26.03.2017 г. по адм. дело № 8975/2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение; решение № 676/18.01.2017 г. по адм. дело № 13686/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение; решение № 1218/31.01.2017 г. по адм. дело № 1560/2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение и др. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение в обжалваната му част настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение