Определение № 676 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6394/2013 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Ш. Р. Ш. от [населено място], [община] против решение № 186 от 9.07.2013г. по гр.д.№ 1303/13г.на Върховен касационен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 150 от 8.11.2012г. гр.д.№ 244/12г. на Окръжен съд Търговище,в частта му с която е обезсилено като недопустимо решение № 333 от 27.06.12г. по гр.д. № 684/09г.на Т. в частта, с която е допусната делба и са определени квотите по отношение на гараж с идентификатор 73626.510.255.1.15 в [населено място]. Счита така постановения съдебен акт за неправилен. Обоснова наличието на правен интерес от касационно обжалване с аргумента, че въззивният акт е недопустим не само относно съединяването на иска по чл.21 а.1 от СК с иска за делба, но и в останалата му част.В частната жалба е изразено желание само за отмяна на акта. Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от противната страна, с която се оспорва нейната основателност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения: Решение № 186 от 9.07.2013г. по гр.д.№ 1303/13г. е постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, след като е допуснато касационно обжалване на постановения въззивен акт само по поставен въпрос за неговата допустимост. Подадената касационна жалба на Ш. Р. Ш. е приета за недопустима и е оставена без разглеждане в частта й, касаеща частта от въззивното решение, с която е обезсилено като недопустимо решение № 333 от 27.06.12г. по гр.д. № 684/09г.на Т. в частта, с която е допусната делба и са определени квотите по отношение на гараж с идентификатор 73626.510.255.1.15 в [населено място]. В останалата част касационната жалба е приета за неоснователна и е потвърден въззивния акт. Така постановения от ВКС акт подлежи на обжалване само в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима,поради характера си на прекратително определение. В останалата част постановеният акт е окончателен, поради което предмет на преценка е само наличието на правен интерес касаторът да обжалва въззивния акт в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решение № 333 от 27.06.12г. по гр.д. № 684/09г.на Т. в частта, с която е допусната делба и са определени квотите по отношение на гараж. В тази част пъроинстанционният акт е обезсилен, защото този гараж не е бил предмет на иска за делба, а е бил предмет само на иск с правно основание чл.21 ал.1 от СК. Независимо, че е счел за недопустимо съединяването на иск с правно основание чл.21 ал.1 от СК с иск за делба относно имот, за който не е поискано при евентуално признаване на частична или пълна трансформация да бъде включен в делбената маса, касационният съд изрично е посочил, че в случая това недопустимо съединяване не води до недопустимост на постановения акт,защото предявеният от противната страна иск по чл.21 ал.1 от СК е бил отхвърлен /и в тази част решението не е обжалвано/,а недвижимия имот – гараж, предмет на този иск - поради липса на искане да бъде включен в делбената маса - не следва да се допуска до делба. С тези мотиви съдът е приел за правилен извода на въззивния, че постановеното от районния съд решение № 333 от 27.06.12г. по гр.д. № 684/09г. в частта, с която е допусната делба и са определени квотите по отношение на гаража е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а подадената от Ш. Р. Ш. касационна жалба в частта досежно обективното съединяване на искове за недопустима поради липса на правен интерес. Настоящият съдебен състав намира,че така постановения акт е правилен. При положение, че гаража, който е бил предмет на иска с правно основание чл.21 ал.2 от СК не е предмет на иска за делба и съответно като краен резултат – същият не е допуснат до делба, за Ш. Р. Ш. не може да бъде изведен правен интерес за обжалване на решението в тази му част. В подадената частна жалба жалбоподателят също не е посочил свой засегнат правен интерес. Подаването на частна жалба е мотивирал с несъгласието си с крайния извод на касационната инстанция, че постановеният въззивен акт не е недопустим. Но в тази част, както вече беше посочено по-горе /извън частта, имаща характер на прекратително определение/, постановеният от Върховен касационен съд акт е окончателен и не подлежи на преразглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение