Определение № 8266 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2024 г.

ВАСВторо отделение03.07.2024 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1226/11.04.2024 г. по адм. дело № 61/2024 г. по описа на Административен съд – Русе в частта с която е върната частна касационна жалба с вх. № 1669 от 21.03.2024 г. на кмета на Община Ветово, обл. Русе. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и слеедващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Ветово чрез неговия пълномощник срещу разпореждане № 1226/11.04.2024 г. по адм. дело № 61/2024 г. по описа на Административен съд – Русе в частта, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 1669 от 21.03.2024 г. срещу постановеното определение № 531 от 12.02.2024 г. по адм. дело № 61 по описа за 2024 г. на кмета на Община Ветово, обл. Русе. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на частната жалба на Административен съд – Русе за администриране. Направено е възражение, че на 29.03.2024 г. с платежно нареждане с рег. № 793 ЛП-АВ-0057 Община Ветово е превела определената от съда държавна такса, но поради обективни причини не е представила в съда уведомлението за внасянето й. С частната жалба са представени и доказателства за извършеното плащане. В срока по чл. 232 АПК възражения не са постъпили. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В деловодството на Административен съд – Русе е входирана частна жалба с вх. № 1669/21.03.2024 г. от кмета на община Ветово срещу определение № 816/07.03.2024 г. по адм. дело № 61/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. При извършена служебна проверка по редовността на частната жалба и в съответствие с чл. 213а във вр. с чл. 231 АПК съдът е констатирал, че същата на отговаря на изискванията по чл. 212, ал. 2 АПК и чл. 213, т. 3 АПК, а именно – частната жалба не е преподписана от пълномощник – адвокат или юрисконсулт, с приложени към нея адвокатско пълномощно за преподписването, респе. удостоверение за придобита юридическа правоспособност, ако има такова и не е представен документ за платена държавна такса от 30 лв. по сметка на Върховен административен съд. С разпореждане № 993/21.03.2024 г. съдът е оставил без движение частната жалба с указания да бъдат отстранени нередовностите в 7-дневен срок от получаването на препис от разпореждането. Предупредил е страната и за негативните последици от неизпълнение на дадените указания. От съдебните книжа е видно, че разпореждането за отстраняване на нередовностите е получено на 26.03.2024 г. от В. Чавдаров – зам. кмет на Община Ветово. В рамките на указания от съда срок не е представен документ за платена държавна такса по сметка на Върховния административен съд, не е представен и преподписан екземпляр от частната жалба и пълномощно за преподписването. С разпореждане № 1226/11.04.2024 г. чиято отмяна се иска в настоящото производство административният съд, е върнал частната жалба на кмета на Община Ветово. Следва да се отбележи, че настоящия състав откри техническа - фактическа грешка в това разпореждане. В мотивите му правилно е посочен входящия номер на жалбата и номера на съдебния акт срещу който тя е насочена, а именно определение № 816/07.03.2024 г. по адм. дело 61/2024 г. на Административен съд – Русе. Неправилно в диспозитива на определението е посочено, че се връща жалбата срещу определение № 531/12.02.2024 г. В диспозитива обаче правилно е посочен входящия номер и датата на жалбата, която се връща. С оглед това, че грешката е техническа и волята на съда е ясна и без съмнение относно входящия номер и датата на жалбата, която се връща следва да се подчертае, че този неточност не променя и не влияе на правния резултат но постановеното разпореждане и не води до съмнение, коя жалба се връща и срещу кой акт е била насочена тя. Разпореждането е правилно. Разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК визират процесуалните изисквания за редовност на всяка касационна жалба (в случая на частната жалба) императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. Редовността на касационната /частната жалба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на потестативното право на жалба, а отсъствието и изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Преди да върне частната жалба съдът е дал указания на частния жалбоподател да отстрани констатираните нередовности. Същото той не е сторил в дадения от съда 7-дневен срок, поради което правилно съдът е върнал частната жалба на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. Доводът, че на 29.03.2024 г. с платежно нареждане с рег. № 793 ЛП-АВ-0057 страната е изпълнила указанията и е превела определената от съда държавна такса, но поради обективни причини не е представила в съда уведомлението за внасянето й е неоснователен. Непредставянето на вносния документ в указания срок съставлява неизправяне недостатъка по жалбата и води до приложимост на цитираните по – горе разпоредби, тъй като задължение за извършване на служебна проверка от съда не е визирано, разписано и уредено в процесуалния закон. Освен това съгласно разпоредбите на чл. 212 от АПК касационната жалба още при самото си подаване следва да е придружена от изискуемите документи включително и документ удостоверяваш внесената държавна такса, като при липса на такива се дава допълнителна възможност на жалбоподателя да отстрани нередовностите в седем дневния преклузивен срок. В случая е налице изрично уведомление, че в указания срок следва да се представи документ доказващ обстоятелството, че таксата е внесена в посочения времеви период. Без значение е, че таксата е била внесена, тъй като изискването за представяне на платежен документ в срока за изпълнение на указанията е самостоятелно, а безспорно същото не е изпълнено. Задължението на жалбоподателя в дадените указания не е само да внесе в срок таксата, но и да представи документ за това в същия този срок. Още повече, че в случая приложение намира и правна разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от него. Не на последно място следва да се отбележи, че в жалбата само е упоменато наличието на обективни причини за непрадставяне на вносния документ, но конкретно такива не са посочени и уточнени не са представени и доказателства за наличието им. С оглед на гореизложеното безспорно е обстоятелството, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по частната жалба, досежно внасяне на държавната такса, преподписване на жалбата и представяне на пълномощно за преподписването, поради което процесуално обосновано и правилно, административният съд по реда на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК е върнал частната жалба. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

13