Определение № 24 от 04.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 134/2021 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 08.02.2021 г. съдия от ОС - Плевен е прекратил производството по ЧНД № 72/21 г. по описа на съда и на основание чл. 44, ал. 1 НПК е повдигнал спор за подсъдност с РС -Плевен, пред Върховния касационен съд. Прокурорът от ВКП Петя Маринова дава становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС – Плевен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото намери за установено следното. Делото е образувано по искане на Министерство на правосъдието на Република Словения, във връзка с молба от Окръжен съд - Нова Горица за трансфер на наказателното производство срещу И. А. Х. от [населено място],. Искането е изпратено чрез Министерството на правосъдието на РБ до РС - Плевен. С разпореждане от 19.01.2021 г. съдията-докладчик по делото е прекратил същото с мотив, че то е подсъдно на Окръжен съд - Плевен, тъй като „в обстоятелствената част на престъплението, за което е повдигнато обвинение на И. А. Х. се твърди извършване на 2 деяния, съставляващи опит към престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, които са подсъдни на окръжен съд, като първа инстанция". Възприетото от съдията - докладчик при РС – Плевен е неправилно. Видно от приложения обвинителен акт изготвен от Окръжна държавна прокуратура в Нова Горица, обвинението срещу И. А. Х. е за извършено от нея престъпление по чл. 205, ал. 1 и 3 от НК на Република Словения, което представлява кражба в големи размери и при условията на продължавано престъпление. За този вид престъпления, в конкретния случай описаната в приложения обвинителен акт кражба, подсъдността по чл. 35, ал. 1 НПК е на районните съдилища. На окръжния съд е подсъдна кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, какъвто не е налице. Съгласно чл. 42, ал. 1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай съдията от РС – Плевен си е позволил недопустимо разширително да тълкува обвинителния акт и така е надхвърлил конкретното съдържание на обвинението в производството за трансфер на наказателното производство срещу И. А. Х. от [населено място]. Въпреки, че в обвинителния акт са описани действия на И. А. Х., които биха могли да бъдат квалифицирани като опит към престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, което е подсъдно на окръжения съд, като първа инстанция, то от обстоятелствената част на обвинителния акт е съвсем очевидно, че на И. А. Х., е повдигнато обвинение единствено за кражба в големи размери при условията на продължавано престъпление. Поначало в производствата за трансфер на наказателни производствао извън кръга на правомощията на съдилищата е да променят фактологията, отнесена към правната квалификация на престъплението. В конкретния казус е напълно очевидно и пределно ясно, че на И. А. Х. е повдигнато обвинение единствено за извършена от нея кражба в големи размери и при условията на продължавано престъпление. Престъпленията от този вид пък са подсъдни на съответните районни съдилища. Ето защо и делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС – Плевен. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение