Определение № 24 от 21.01.2010 г. на ВКС по д. № 10/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на О. К. срещу въззивното разпореждане на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр.д. №291/09 г., с което е върната като просрочена касационната жалба на общината срещу въззивното решение по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна. Препис от въззивното решение е връчен на касатора, чрез пълномощника му адв. Р, на 25.06.09 г. В съобщението за връчване е указано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Макар в самото решение да няма указания за обжалването му по чл.236, ал.1,т.7 от ГПК, възможността, редът и срокът за обжалването му са посочени в закона и служебно известни на адвоката - пълномощник на страната, получил преписа от решението. Затова касационната жалба не може да се счита за своевременно подадена, поради пропуска на ОС да посочи в решението си установения в закона срок за обжалването му. В случая съдът не е определил по-дълъг от установения в закона срок, затова неприложим е чл.62, ал.3 от ГПК, на който се позовава касаторът. Частната жалба е неоснователна – обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.