Определение № 367 от 29.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1422/2013 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и се развива по служебен почин на съда. С решение № 52 от 18.VІІ.2014 г., постановено по настоящето дело е било обезсилено атакуваното въззивно решение в неговата осъдителна част и същото е било отменено в частта му за разноските, възложени в тежест на всяка от страните по спора, като в резултат то е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Преди това, в пр-во по чл. 288 ГПК, същото въззивно решение е било допуснато до касационно обжалване в неговата осъдителна част „вкл. и по произнасяне за разноските в тежест на всяка от страните по спора”. Правилно в титулната страница от мотивите на определението по чл. 288 ГПК номерът на въззивното дело по описа на Бургаския окръжен съд за 2012 г. е бил посочен като „2034” /две хиляди тридесет и четири/. Констатира се обаче, че както в диспозитива на този съдебен акт, така и в мотивите, а също и в диспозитива на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по настоящето дело, този номер на делото по описа на въззивната инстанция за 2012 г. погрешно е бил записан като „3240”. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение не намира за необходимо призоваване на страните по спора в производство по чл. 247 ГПК, инициирано по негов служебен почин. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение