Определение № 60535 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 89/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Т. Г. и Е. Н. Г., наследници на починалия в хода на процеса ищец Н. Х. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 3578 /18.06.2020 г. по гр. д. № 426 /2020 на СГС, Втори Б състав, с което е потвърдено решение №183645 от 04.08.2019 на Софийски районен съд по гр.д. №9566/2019 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на наследодателя им срещу ЗАД „Армеец“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 6 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 02.02.2018 г.пътно-транспортно произшествие /ПТП/,както и за законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба не депозира отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ, се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявените искови претенции по чл.432, ал.1 КЗ, а именно - реализирано застрахователно събитие - ПТП на 02.02.2018 г. около 13:00 часа на [улица]в [населено място], по вина на водача на товарен автомобил „Рено Канго“, рег. СА 1907 ХС А. И., при което е пострадал пешеходеца Н. Х. Г.. Установен е механизмът на настъпване на ПТП- водачът на товарния автомобил „Рено Канго“ предприел маневра за движение на заден ход по [улица], с посока от [улица]към [улица]в нарушение на правилата на чл.40 ЗДвП, предвиждащ, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Вследствие на това на Н. Х. Г. са причинени травматични увреждания. Установено е, че отговорността на водача на товарния автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието; претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Относно претендираните неимуществени вреди по делото са приети заключения на СМЕ и са събрани гласни доказателства: Вещото лице, изготвило СМЕ, дава констатации, че получените от пострадалия травматични увреждания са: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; две разкъсно-контузни рани в лицевата област; посттравматичен стрес, интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента. Установено е чрез СМЕ и показанията на разпитания свидетел, че състоянието на пострадалия се е стабилизирало и подобрило за около един месец, макар все още да имал оплаквания от безсъние, напрегнатост, болки по хода на гръбнака, особено в лумбалната област, както и болки и скованост в долните крайници. Налице били остатъчни видими следи – цикатрикси от проведените реконструктивни операции на лицето, като белезите по лицето са избледнели, фини и се сливат с естествените бръчки на лицето на ищеца, поради което се забелязват само при нарочно вглеждане отблизо. От констатациите на експерта по СМЕ е установено, че появилите се при пострадалия признаци на заболяването „Паркинсонов синдром“ не се намират в причинно-следствена връзка с получения удар при процесното ПТП. От приетите 2 бр. епикризи издадени от МБАЛ „С. Н.“ [населено място] на 30.07.2019 г. и 16.09.2019 г. не се установяват изложените във въззивната жалба фактически твърдения за настъпило влошаване на здравословното състояние на пострадалия /ексцес/ изразяващо се в причиняване на заболяване „Алцхаймер“ в резултат на ПТП и травмите от него. Въззивният съд е счел, че сочените твърдения като направени за първи път пред въззивната инстанция не са част от предмета на спора и по тях съдът не дължи произнасяне. Изложил е съображения, че при установено влошаване на здравословното състояние на пострадалия, каквото в случая се твърди да е налице, е на разположение друг път на защита указан в чл.51, ал.3 ЗЗД доколкото сочените неимуществени вреди се явяват новонастъпили такива при положително установяване, че същите пряка и непосредствена последица от деликта, за които не е определено от съда обезщетение. С изложеното и искът е счетен за основателен до размера от 6 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, като за остатъка до пълнопредявения размер от 20 000 лева е отхвърлен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат, като обуславящи изхода по спора, множество въпроси които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторите следва да внесат държава такса в размер на 280 лева-общо по сметка на ВКС в едноседмичен срок. С оглед изложеното, съдът