Определение № 504 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2299/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Силистра ленд” АД срещу определение №354/23.09.2020г., постановено по ч.т.д.№1277/2020г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.274, ал.4 ГПК подадената от „Силистра ленд” АД частна жалба срещу определение №690/28.02.2020г. по ч.гр.д.№520/2020г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано да бъде спряно регистърното производство по реда на чл.19 ал.5 ЗТТРЮЛНЦ, не е подлежало на обжалване на основание чл.536, ал.3 ГПК, поради което въззивното определение на САС, с което е спряно регистърното производство за вписване на промени по партидата на „Силистра ленд” АД, се явява недопустимо („или дори нищожно“). Същевременно се сочи, че определението на апелативния състав, постановено без участие на заявителя, прегражда охранителното производство по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се също, че неправилно касационният съд е приложил разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.25, ал.4 ЗТТРЮЛНЦ като се твърди, че с това разбиране заинтересованата от охранителното производство страна на практика е лишена от достъп до правосъдие и възможност да атакува недопустим съдебен акт на апелативен съд. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С определение №690/28.02.2020г. по ч.гр.д.№520/2020г. на Софийски апелативен съд е отменено определение №593/30.01.2020г. по т.д.№203/2020г. на СГС и вместо него е постановено на осн. чл.536, ал.1 т.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ по молба на „Юропиън Трейдинг Глобъл“ АД спиране на регистърното производство за вписване на промени по партидата на „Силистра ленд” АД по подадено заявление „Б4“ с вх.№20200108153335 на АВ-ТР, до приключване на исковото производство по т.д.№170/2020г. на СГС, VІ-13 с-в. С обжалваното по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК определение на ВКС касационният състав е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на „Силистра ленд” АД. Съдът е посочил, че производството пред длъжностното лице по вписванията в търговския регистър към Агенцията по вписванията приключва, или с вписване (обявяване в търговския регистър, въз основа на решение за това на длъжностното лице по вписванията, независимо, че то не се инкорпорира в отделен акт, което решение не подлежи на обжалване), или с отказ за вписване, като решенията на въззивните съдилища, постановени по тези откази, не подлежат на касационен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл.25, ал.4 ЗТТРЮЛНЦ. Според касационния съд и в двете очертани хипотези крайният акт на производството пред Агенцията по вписванията не подлежи на касационно обжалване, поради което на осн. чл.274, ал.4 ГПК касационният контрол е недопустим и спрямо съдебните актове, с което това производство се спира по чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, изцяло споделя горните изводи. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не е приложима по отношение на производствата по искания по чл.19, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ във вр. с чл.536, ал.3 ГПК. Налице константна практика на ВКС: определение №193/17.03.2014г. по ч.т.д. №534/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №489 от 15.07.2014г. по ч.т.д. №1718/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №858/21.11.2014г. по ч.т.д.№63/2015г. на ВКС, І т. о., определение №106/09.02.2015г. по ч.т.д. № 90/2015г. на ВКС, І т.о., и др., съгласно която поради изключването от обхвата на касационния контрол на постановените в производството по чл.25 ЗТТРЮЛНЦ решения, не подлежат на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК и определенията на съда, постановени в хода на това производство. Без значение за допустимостта на касационното обжалване на определението, постановено от апелативния съд на осн. чл.536, ал.1 т.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ, е дали това определение е неправилно, недопустимо или нищожно. Както бе посочено по-горе, необжалваемостта на определението на апелативния съд произтича от разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТТРЮЛНЦ във вр. с чл.274, ал.4 ГПК, което изключва компетентност на ВКС да се произнася по частна касационна жалба срещу такова определение. Не е предмет на настоящото производство и не следва да бъде обсъждана тезата на частния жалбоподател за допустимост на обжалването пред ВКС с оглед обстоятелството, че спирането на регистърното производството е постановено за пръв път от въззивната инстанция, с което се прегражда делото. В случая не е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с определението за спиране на регистърното производство, апелативният съд се е произнесъл по съществото на искането по чл.19, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ, а не е постановил определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение