Определение № 1907 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника адв. В. Данев, против Определение № 3298/17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1002/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е било налице основанието за възстановяване на срока за допълване на съдебния протокол от 19.09.2023 г. по същото дело по смисъла на чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, както и че срокът за подаване на молбата по чл. 64, ал. 3 от ГПК е бил спазен. По съображения, подробно изложени в частната жалба, моли определението да бъде отменено и срокът за подаване на молба за допълване на протокола да бъде възстановен, като делото се върне на първоинстанционния съд за размяна на книжа. Върховният административен съд, шесто отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството по делото пред Административен съд – Варна е образувано по повод подадена жалба от „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД против Решение № 2153-03-60/10.04.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна. На 05.10.2023 г. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с правно основание чл. 151 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с искане за допълване на стр. 9 от съдебния протокол от проведеното на 19.09.2023 г. открито съдебно заседание. С определение № 2838/16.10.2023 г. гореописаното искане е оставено без разглеждане, като просрочено. На 17.10.2023 г. пълномощникът на „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД е депозирал нова молба до Административен съд – Варна, с искане Определение № 2838/16.10.2023 г. да бъде отменено, в частта с която е оставена без разглеждане молбата по чл. 151 от ГПК. С атакуваното пред настоящата касационна инстанция определение, Административен съд – Варна е оставил без разглеждане молбата на „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, подадена на 15.11.2023 г., за възстановяване на срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК за поправка на съдебния протокол от 19.09.2023 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е аргументирал теза, че процесуалното право по чл. 64 от ГПК е упражнено след законоустановения едноседмичен срок. Определението е валидно, допустимо и правилно. Фактическият състав на чл. 64, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим и в административното производство на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, предвижда като условие за възстановяване на пропуснатия срок за извършване на определено процесуално действие, наличието на особени непредвидени обстоятелства. Съгласно чл. 64, ал. 3 молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Срокът се определя като преклузивен. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай едноседмичният срок е започнал да тече от 17.10.2023 г., тъй като към тази дата молителят категорично е знаел за просрочието на неговата молба за поправка на протокола от 19.09.2023 г. От подадената на 17.10.2023 г. молба за отмяна на Определение № 2838/16.10.2023 г. е видно, че „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД е запознато със съдържанието на съдебния акт и нарочния прекратителен диспозитив. Срокът по чл. 64, ал. 3 от ГПК е започнал да тече на 17.10.2023 г. и е изтекъл на 25.10.2023 г., предвид което първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане, като просрочена, подадената на 15.11.2023 г. молба за възстановяване на срок за допълване на съдебния протокол от 19.09.2023 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,