Определение № 3073 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2609/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против определение № 180 от 13.02.2026г., постановено по адм. дело № 847/2025 г. по описа на Административен съд София област. По неясни, противоречиви и неотносими към предмета на спора, частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалвания акт и иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, административният съд е оставил без уважение искането на Г. В. К. за освобождаване от заплащане на дължимата дължимата държавна такса. Определението е правилно. При правилно приложение на закона и след преценка на данните по делото, съдът е отказал да освободи К. от заплащане на такса, като е посочил, че видно от приложената декларация за материално и гражданско състояние, както и от справката, изискана от Агенция по вписванията, частният жалбоподател притежава имоти, придобити чрез покупко-продажба. Следователно, не е налице имотно състояние, което да обоснове извод за невъзможност за заплащане на държавна такса в посочения минимален размер. Извън горното, служебно известно на настоящия състав е обстоятелството, че Г. К. води множество дела в различни съдилища, които дела се разглеждат от ВАС като касационна инстанция. По всички дела, частният жалбоподател прави искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, независимо, че както бе посочено по-горе очевидно разполага с имущество и не отговаря на условията за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски, което пък от своя страна е индиция за злоупотреба с право. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към правилността на обжалвания съдебен акт. При така изложените съображения определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение