Определение № 7420 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Г. П. срещу определение № 22489 от 04.06.2026 г. по адм. дело № 6676/2026 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Н. Г. П. срещу Писмо рег. № РВР26-ГР94-1168/04.05.2026 г., издадено от кмета на район „Връбница“, Столична община, заедно с обективираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на акта и е прекратил производството по адм. дело № 6676/2026 г. по описа на Административен съд - София-град. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - кметът на район „Връбница“, Столична община, чрез процесуалния си представител, е представил писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу Писмо рег. № РВР26-ГР94-1168/04.05.2026 г., с което Н. Г. П. е уведомен, че са отпаднали условията за настаняването му в общинско жилище с адрес гр. София, [жк], [адрес]. В акта е посочено, че съгласно раздел III, т. 5 и т. 5.7 от договор за наем, наемателят се задължава да не преотдава под наем жилище или по какъвто и да било друг начин да го преотстъпва на трети лица. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 8 Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата), следва прекратяване на наемните отношения. С писмото жалбоподателят е поканен да освободи доброволно общинското жилище и да го предаде на служителите на районната администрация, като в противен случай ще бъдат предприети мерки за освобождаването му. Съдът е обсъдил нормативната уредба във връзка с прекратяване на наемните правоотношения с гражданите, настанени в общински жилища по реда и условията на Закона за общинската собственост и правилно е приел, че оспореният акт представлява покана за доброволно уреждане на гражданскоправни отношения, заедно с уведомление, че при неизпълнение на указаното в посочения срок район „Връбница“ ще започне производство по реда на чл. 46 ЗОС и чл. 33 от Наредбата за прекратяване на наемното правоотношение. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, т. е. преди да се пристъпи към освобождаване на общинско жилище е необходимо да бъде издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която подлежи на обжалване. Въз основа на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се издаде заповед за изземване на общинско жилище, което се владее или държи без да е налице правно основание за това. Видно от съдържанието на обжалвания пред административния съд акт е, че в него не се съдържа властническо волеизявление с неблагоприятен ефект в правната сфера на оспорващия, поради което не представлява индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван пред съда. Правилно и обосновано съдът е приел, че актът има уведомителен характер, с него не се засягат права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател, поради което оспорването му е недопустимо. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,