Определение № 26 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Регионален исторически музей [населено място], представляван от директора П. К., подадена чрез процесуалния представител адв.И. М. от САК срещу определение от 18.10.2016 г, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора по реда на чл.248 ГПК, с което въззивното решение № 152/5.5.16 г по гр.дело № 1097/16 на Окръжен съд-Стара Загора е изменено в частта за разноските, като присъденото на А. Г. Д. адвокатско възнаграждение е намалено от 2800 на 1800 лв, а в останалата част молбата по чл.284 ГПК е оставена без разглеждане, тъй като възможността да се иска изменение на решението на РС в частта относно разноските е преклудирана. Настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО констатира, че е подадена касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора и пред ВКС, Четвърто ГО е образувано гр.дело 54/17 по чл.288 ГПК, насрочено за разглеждане в закрито заседание на 25.4.2017 г. Произнасянето по ч.гр.дело № 53/17 г е обусловено от изхода по гр.дело № 54/17, тъй като касае изменение на въззивното решение в частта относно разноските.Отговорността за разноски е обусловена от крайния изход на спора.Поради това производството по частното дело следва да бъде спряно до постановяване на съдебен акт по гр.дело № 54/17 на ВКС, Четвърто ГО. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение