Определение № 6327 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на началника на отдел"Миграция"-СДВР против определение № 15045 от 20.04.2026г., постановено по адм. дело № 12990/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 92, ал.2 ГПК вр. чл. 144 АПК е отхвърлена молбата му от 09.04.2026г. за отмяна на наложена по делото глоба. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му, както и отмяна на наложената глоба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал.1,т.2 АПК вр. чл. 92, ал.3 ГПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема молбата за отмяна на наложената глоба за неоснователна, тъй като представянето на писмени доказателства с писмена защита след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, необосновано забява делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Представянето на писмени доказателства от значение за правилното решаване на спора след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, налага отмяната му и насрочване за разглеждане в друго открито съдебно заседание, което забява делото. В случая, обаче, това забавяне не е необосновано, тъй като тези доказателства касаят компетентността на органа за издаване на оспорения акт, за която съдът следва да следи и служебно-чл. 9, ал.3 АПК. По делото са дадени само общи указания за разпределение на доказателствената тежест, но липсва конкретно указание, че не се сочат доказателства за компетентността на органа за издаване на оспорения акт. Затова представянето им не представлява злоупотреба с процесуални права, а съдействие за изясняване на делото от фактическа страна. Не е налице процесуално нарушение на страната, което да затрудни хода на производството и за което да се наложи глоба по реда на чл. 92 ГПК вр. чл. 144 АПК. Като не е отменил наложената глоба, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на глобата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,