Определение № 60146 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2021 г.

Постъпила е молба вх.№ 2613 от 29.06.2021 г., подадена от Р. С. С., с която иска отмяна на влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 107/2019 г. на ОС-Велико Търново, потвърждаващо решение № 166/05.11.2018 г. по гр.д.№ 1501/2017 г. на РС-Горна Оряховица. В молбата е наведено основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и като ново обстоятелство се посочва влизане в сила на решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, след като същото не е допуснато до касационно обжалване с определение № 137 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 356/2021 г. на ВКС, І гр.о. Представя това решение като тово доказателство. Наведено е и основанието по чл. 303, ал.1 т.4 ГПК, като се твърди противоречие между изводите на съдилищата в двете решения относно това дали отказите на С. К. от наследството, останало на родителите му С. К. и Д. К. по делото на ОС-Велико Търново и отказът на същия от наследството на леля му Е. И. С. по делото на Пловдивски ОС са действителни. Молителката счита неправилно първото решение на ОС-Велико Търново и иска неговата отмяна. Ответникът по молбата я оспорва. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: С влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 107/2019 г. на ОС-Велико Търново е потвърдил изцяло решение № 166/05.11.2018 г. по гр.д.№ 1501/2017 г. на РС-Горна Оряховица С последното съдът е уважил обективно кумулативно предявените искове на С. С. К. срещу молителката - неговата сестра Р. С. С. на основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е прогласил за нищожни вписаните по ч.гр.д. № 1277/2014 год. и ч.гр.д.№ 1278/2014 год. на РС-Горна Оряховица откази, направени от С. С. К. от наследство останало от майка му Д. И. К., починала на 18.10.1957 г. и от наследството на баща му С. С. К., починал на 31.01.1977 г. и е допусната съдебна делба между съделителите при равни права на 3 поземлени имота в урбанизирана територия и на 11 земеделски имота. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че към 2014 г. когато е поискано вписване на отказите, Р. С. не е имала представителна власт по силата на пълномощно от 1992 г., че отказът е заявен преди реституцията и след като има приемане на наследството, чрез конкулдентни действия, изразяващи се в упълномощавания за действия с наследствените имоти. С решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. Пловдивският окръжен съд, е отменено частично решение № 254/09.07.2019 г. по гр. д. № 960/2017 г. на Карловския РС и вместо това е отхвърлен предявеният от С. С. К. иск за делба на 9 броя земеделски земи и 7 броя поземлени имоти, находящи се в урбанизирана територия. Предмет на това дело за делба са възстановени имоти на наследниците на Н. С. и Е. С. с решения на поземлената комисия, постановени в периода от м. септември 1993 г. до м. септември 1995 г. Два от тях са възстановени в полза на наследниците на Н. С., а останалите - в полза на наследниците на Е. С.. Относно отказът на С. К. от наследството на Е. С., вписан след реституционната процедура, съдът е приел, че обхваща цялото наследство, оставено от Е. С., включително и реституираното имущество и че преди отказа К. не е извършил действия, с които да приеме наследството, включващо реституираните имоти. Затова е прието, че К. не е съсобственик на тези имоти. Молителката счита, че решението по делбата, предмет на Пловдивски окръжен съд е ново обстоятелство, което има значение за приключилото дело за делба на имотите, предмет на делбеното дело пред ОС-Велико Търново. Същевременно се твърди и противоречие между двете решения. Така са наведени две основания за отмяна – по чл. 303, ал.1 т.1 е т.4 ГПК. Молбата е подадена от страна по двете дела, която е процесуално легитимирана да иска отмяна, съгласно чл. 303, ал.1. Решенията,, чиято отмяна се иска са по чл. 344 ГПК и са влезли в сила, т.е. може да се иска отмяна на решения с такъв предмет. Спазен е срока по чл. 305, ал.1 и ал.4 ГПК, защото съгласно чл. 296, т.3 ГПК, решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила на 06.04.2021 г., когато с определение № 137/06.04.2021 г. по гр. д. № 356/2021 г. на ВКС, І гр.о. не е допуснато до касационно обжалване. От този момент тече тримесечния срок както по чл. 305, ал.1, така и по ал.4 ГПК. Затова молбата е подадена в срок. Или в обобщение, молбата е допустима. Въпрос по същество е дали има идентичност между предмета на двете дела и дали решението по делбата пред Пловдивски ОС е ново обстоятелство, което има значение за допускане на делбата пред ОС-Велико Търново. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.