Определение № 2765 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11597/23.11.2023 г. на Д. Л. И., чрез процесуалния представител адвокат А. Ч., срещу въззивно решение № 550/17.10.2023 г. по в. гр. д. № 623/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касация М. И. В. и К. Н. В., чрез процесуалния им представител адвокат И. Б., са подали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират сторените по делото разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №260003 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3977/2018 г. на Районен съд – Велико Търново, с което по реда на чл. 353 ГПК са разпределени делбените имоти между съделителите, както следва: І. В общ дял при равни права на М. И. В. и К. Н. В. са поставени следните недвижими имоти: 1/нива от 2,999 дка, трета категория, в местността „Б.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]; 2/ нива от 4,960 дка, трета категория в местността „В.“, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], образуван от имот с идентификатор ***; 3/ пасище от 5,300 дка, трета категория в местността „Х.“, представляващо имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], образуван от ПИ с идентификатор ***, на обща стойност на имотите от 7749,50 лева; ІІ. В дял на Д. И. са поставени следните недвижими имоти: 1/ нива от 2,999 дка, трета категория, в местността „Н.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]; 2/ пасище от 2,862 дка, трета категория в местността „Х.“, представляващо имот с идентификатор ***. по КККР на [населено място], образуван от ПИ с идентификатор ***, на обща стойност на имотите от 3013,87 лева; ІІІ. В общ дял в режим на СИО на Д. И. и М. И. са поставени следните недвижими имоти: 1/ нива от 5,036 дка, трета категория в местността „В.“, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], образуван от имот с идентификатор ***; 2/ пасище от 2,437 дка, трета категория в местността „Х.“, представляващо имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], образуван от ПИ с идентификатор ***, на обща стойност на имотите от 4736,63 лева. С първоинстанционното решение Д. И. и М. И. са осъдени да заплатят на М. В. и К. В. сумата от 0,50 лева, представляваща парично уравнение на дела им. Въззивният съд е приел, че с решение №1518/02.12.2019 г. по гр.д. №3977/2018 г. на РС – Велико Търново, влязло в законна сила на 15.12.2021 г., е допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти между съделителите М. В., К. В., Д. И. и М. И., при квоти от по 9/36 ид.ч. за М. В. и К. В., 7/36 ид.ч. за Д. И. и 11/36 ид.ч. за Д. И. и М. И. в режим на СИО. В проведеното първо открито съдебно заседание след влизне в сила на решението по допускане на делбата М. В. и К. В. са направили искане за поставяне на конкретни недвижими имоти в техен общ дял. Липсва искане в този смисъл от страна на Д. И. по отношение на процесната нива от 2, 998 дка, находяща се в [населено място], местност „Б.“, представляваща поземлен имот с идентификатор ***. Съдът е приел, че делбените имоти съставляват три ниви и едно пасище, всички в землището на [населено място], като пасището се намира в местност „Х.“ – имотът има неправилна форма и е обрасъл с дървесна и храстовидна растителност. Нива от 2999 кв.м. в местност „Н.“ и нива с площ от 2998 кв.м. в местност „Б.“ съгласно чл. 72 ЗН са определени за неподеляеми, от нива с площ от 9996 кв.м. в местност „В. “ са образувани нови два имота, а от пасище в местност „Х.“ с площ от 10 599 кв.м. - три имота. С първоинстанционното решение по реда на чл. 353 ГПК делбените имоти са разпределени между съделителите съобразно изготвения от техническата експертиза трети вариант, съставен в съответствие с искането на М. В. и К. В. за поставяне на имоти в техен общ дял. Посочено е, че стойностите на отредените личен дял на съделителя Д. И. и общ дял на Д. И. и М. И. в режим на СИО, съвпадат с правата им в съсобствеността, а за уравняване правата на М. и К. в съсобствеността Д. и М. И. следва да им заплатят сумата от 0,50 лв. Съобразно избрания трети вариант на делбата в общ дял на М. В. и К. В. е включена спорната нива от 2,998 дка, представляваща ПИ с идентификатор ***, с пазарна стойност 2280 лева. В личен дял на Д. И. е включена нива от 2,999 дка, представляваща имот с идентификатор №***, с пазарна стойност 2220 лева. От допуснатите във въззивното производство писмени доказателства въззивният съд е установил, че Д. И. притежава в собственост по дарение 1/2 ид. ч. от нива, с площ от 4,500 дка в землището на [населено място], местност „Б.“, представляваща имот №*, който имот е съседен от юг на процесната нива от 2998 кв.м. в [населено място]. Установено е още, че Д. и М. И. са придобили възмездно по време на брака си и други земеделски недвижими имоти – ниви в землището на [населено място], местност „Б.“ с № *, *, *,*, а с договор за доброволна делба от 08.03.2006 г. Д. И. е получила в общ дял с други четири лица нива от 5000 дка - имот №*. При тези фактически данни съдът е приел, че съставянето на дялове и тегленето на жребий между съделителите е невъзможно по смисъла на чл. 353 ГПК. Приел е, че разпределянето на имотите следва да се осъществи въз основа на изготвения от вещото лице трети вариант, който е съобразен и с искането на М. и К. В. за поставяне на имоти в техен общ дял. При този вариант всеки от съделителите получава както от еднородните имоти, така и от необработваемото пасище, като стойността на отредените в личен дял на Д. И. и общ дял в режим на СИО на Д. И. и М. И. съвпада изцяло със следващите им се стойности на притежаваните от тях права в съсобствеността. По отношение на отредения за М. и К. общ дял при равни права следващото се парично уравнение от 0,50 лв. е минимално и незначително, с което е спазен принципът, установен в чл. 69 ал. 2 ЗН. За неоснователно е прието възражението, че с избрания вариант е налице несъобразяване с искане от Д. и М. И. спорната нива от 2,998 дка с идентификатор *** да им бъде поставен в общ дял в режим на СИО. Посочено е, че това искане е направено едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Вещото лице не е имало задача при изготвяне на вариантите да съобразява и изследва при съставяне на дяловете носителя на правото на собственост на съседните земеделски имоти. В този смисъл, възприетият изготвеният на експертизата не е съобразен с факта, че процесната нива от 2,998 дка в [населено място], представляваща ПИ с идентификатор ***, граничи от юг с имот №*, собственост на Д. И.. Констатирано е, че спорната нива от 2,998 дка в местност „Б.“, отредена в общ дял при равни права на М. и К. В., и нива от 2,999 дка в местност „Н.“, макар и еднородни, не са с идентични стойности. Поземлен имот с идентификатор *** е с пазарна стойност от 2220 лева, поради което при евентуална размяна на тези два имота между дяловете на страните, ще промени тяхната стойност и ще предпостави нежелано по-високо парично уравнение. С приетия вариант на съдебна делба е спазен принципът стойността на отредените в дял имоти да съответства на стойността на дяловете на всеки съделител от общата съсобственост с цел избягване на парично уравнение. В заключение е посочено, че при разпределянето на земеделски имоти съобразно чл. 353 ГПК не се съобразява като критерий титулярът на правото на собственост на съседни имоти, доколкото производството няма за цел окрупняване собствеността върху тях. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В разглеждания случай касаторът не е поставил правни въпроси, а се позовава на предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност на обжалваното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. В установената съдебна практика /решение № 78/10.07.2019 г. по гр.д. № 1580/2018 г. на ВКС, I г.о./ е прието, че критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ППВС №7/1973 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители да се разпределят равностойни имоти не само съобразно тяхната цена, но според вида и предназначението им. Преценката е винаги конкретна въз основа на събраните доказателства. Ето защо, като е съобразил тази практика и с оглед несвоевременното искане на Д. И. за поставяне на конкретен имот в неин дял, въззивният съд е приел, че е постигнато разпределяне на делбените имоти, максимално отговарящо на квотите на страните в съсобствеността и при минимално парично уравнение. Поддържаният от жалбоподателката критерий – съседство на един от делбените имоти със собствен друг нейн имот, може да бъде спазен при общо съгласие на съделителите. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл. 288 ГПК и представените доказателства, в полза на М. И. В. следва да бъде присъдена сумата от 1200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.