Решение № 439 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. М., роден на [дата] в Сирия, гражданин на Сирия, [ЛНЧ], против Решение № 24843 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4899/2025 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителните данни от други източници, освен изложението в решението на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, ситуацията в провинцията където живее молителя преди да напусне Сирия. Излага довод, че съдът в конкретния случай не е потърсил допълнителни източници на информация, което противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Счита, че сигурността в държавата на произход търпи непрекъснато развитие и промяна и съдът следва да отчита ситуацията такава каквато е към момента на решаване на спора пред него. Възразява, че съдът не е използвал други специализирани информационни източници освен справките на ДАБ. Изтъква, че при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат съобразени Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът „за забрана за връщане“, Хартата за основните права на Европейския съюз/ЕС/, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. Моли съда да отмени съдебното решението със законните от това последици. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. М. се явява лично и се представлява от назначения му процесуален представител адв. М. Ачева, която изразява становище по същество с развити доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Представя като доказателство сключен трудов договор № 232 от 17.09.2025 г. с „ Ювен Транс“ ООД. Ответникът, Председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага 2 броя справки- с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г. и с вх. № МД-02-626 от 02.12.2025 г., и двете на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, както и 1 брой справка относно Република Турция с вх. № МД-02-609 от 20.11.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. М., гражданин на Сирия, срещу Решение № 2345 от 10.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет/МС/, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 19.11.2024 г. М. М. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. ПМЗ-В-578/19.11.2024 г. в РПЦ – София до Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. На 09.01.2024 г. е проведено интервю с жалбоподателя, за което е съставен протокол. Пред интервюиращия орган М. е заявил, че през юни 2023 г. нелегално е напуснал Сирия, като се е установил в Турция за година и три месеца. Твърди, че не е подавал молба за международна закрила там, защото „щяха да ме върнат в Сирия“ Посочил е, че е работил по време на престоя си в Турция, но в края на 2024 г. турските власти обискирали завода, в който работел и го накарали да се върне в Сирия, поради което той преминал в България през границата нелегално. В интервюто е посочил, че искал да стигне до Германия, където има роднини, но бил задържан в България. Посочил е, че не е осъждан, няма проблеми заради принадлежността си към етническата група, към която принадлежи. Не е имал проблеми заради религията, която изповядва, не е участвал в религиозна организация или общност, не е бил член на въоръжена групировка, не е членувал в политическа партия или организация и не е бил във взаимоотношения с армията или полицията на Сирия. Като последен адрес е заявил областта Халеб, родителите му са в Сирия, а брат му е в Турция, където имал пребиваване. Като причина за оставането на семейството му в Сирия е посочил липсата на финансова възможност да напуснат страната си по произход. Като причина да напусне Сирия е посочил, „заради кюрдите и свободната армия“, тъй като искали да се присъедини към тях. В интервюто твърди, че кюрдите все още управляват в Сирия. Изрично е заявил, че не му е оказвано насилие, не е получавал лично заплахи, отправени към него, но кюрдите му казали, че ще „вземат баща му“, като след това посочва, че Свободната армия не е идвала да го търси. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на Председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. АССГ е приел, че по отношение на М. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. М. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях и по- конкретно на изготвена справка на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС за изясняване на актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия от 14.03.2025 г. съдът е обосновал извод, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 27.11.2024 г. групировката „Хаят Тахрир ал Шам“ предприема голяма офанзива в Сирия, след което сформира временно правителство, а Башар Асад напуска страната. Посочено е, че на 09.12.2024 г. е обявена амнистия да всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Башар Асад, както и амнистия на целия военен персонал на служба при бившия режим. На 17 декември 2024 г. лидерът на „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява, че всички бунтовнически фракции ще бъдат разпуснати и ще бъдат интегрирани в Министерство на отбраната. На 21.12.2024 г. е съобщено, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на Асад са подали заявления за уреждане на статута си. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от М. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са че желае да живее по-добър живот и реализация, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и финансов характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Относно възражението за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, следва да се отбележи, че по делото не са налице основания за прилагана на принципа установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където остава година и три месеца и където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителните данни от други източници, освен изложението в решението на ДАБ, ситуацията в провинцията където живее молителя преди да напусне Сирия. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка с вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция, като писмени доказателства 2 броя справки с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-626 от 02.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет -страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Неправилни са възраженията изложени в жалбата, че съдът в конкретния случай не е потърсил допълнителни източници на информация, което противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, съгласно която законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. От изложеното е видно, че има разписана и нормативно уредена методология с която справките се съобразяват. Както вече по- горе беше отбелязано в случая съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници – проведеното интервю, разказаната бежанска история и др. С оглед на което са неоснователни възраженията, че ДАБ при МС или съдът не са потърсил допълнителни източници на информация, в случая не са доказва противоречие с методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, налице е безспорно събиране, обобщаване, анализиране и приобщаване на доказателства от повече от един източник на информация. Направено е изложение в жалбата, че при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат съобразени Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът „за забрана за връщане“, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. По повод на тях следва да се уточни, че и административният орган и решаващият административен съд в постановените от тях актове са издирили и приложили относимите разпоредби на правото на ЕС е съдебната практика на СЕС отнасящи се до предоставянето на международна закрила. По конкретно бежанската история на молителя и неговото лично положение е изследвано в светлината на решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и на т. 39 от решението не на последно място и с оглед на чл. 3 „забрана за връщане“ от Конвенцията за защита правата на човека. Относно твърдението, че сигурността в държавата на произход търпи непрекъснато развитие и промяна и съдът следва да отчита ситуацията такава каквато е към момента на решаване на спора пред него, следва да се отбележи, че съдът е постановил съдебния си акт въз основа на актуална и осъвременена информация за сигурността в Сирия. Отчетени са настъпилите промени след падане на режима на Башар Асад, както и действителната, сегашна и съвременна обстановка в икономическият, политическият, социалният и обществен живот в страна на произход. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение