Определение № 3098 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 24537/27.08.2025 г. на П. А. А., [населено място], чрез пълномощника адвокат Т. П., срещу въззивно решение № 795 от 16.07.2025 г. по в. гр. д. № 930/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 503 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 12763/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на П. А. А. срещу М. П. А., представляван от своята майка и законен представител С. А. К., за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №43 с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 97,90 кв.м., заедно с прилежащото към него избено помещение № 3 с площ 8,35 кв.м., както и 1,9442 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесния имот. Ответникът по касационната жалба – М. П. А., [населено място], не е взел становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, II г.о., констатира следното: С писмена молба вх. № 11395/02.06.2026 г. жалбоподателят П. А. А., чрез адвокат Т. П., е заявил, че оттегля изцяло подадената срещу въззивното решение касационна жалба и моли производството по делото да бъде прекратено. Видно от приложеното пълномощно /л.18 от гр.д.№12763/2022г./, адвокат П. разполага с представителна власт по чл.34, ал.3 ГПК. От горното следва, че с надлежно подадената молба от касатора П. А. Върховният касационен съд е десезиран от разглеждане на касационна жалба вх. № 24537/27.08.2025 г. Ето защо касационното производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.