Определение № 230 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 153/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 288 / 30.10.2014г. по в.т.д. № 426/2014г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение № 62 / 07.05.2014г. по т.д. № 431/2013г. на Окръжен съд - Шумен за осъждане на касатора да заплати на Д. фонд „З.” сумата от 26 000 лева по частичен иск при пълен размер на вземането от 151 584,25 лева, по договор № 2406 / 01.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. в полза на дружеството, сумата от 1000 лева, частичен иск при пълен размер на вземането от 46 885 лева, мораторни лихви за периода от 19.07.2010г. до 19.07.2013г. върху главницата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.07.2013г. до окончателното изплащане на сумите. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата сочи, че липсват основания за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, е приел, че между страните е сключен договор № 2406 / 01.12.2006г., с който ищецът, ДФ „З.” е предоставил на ответника – ползвател безвъзмездна финансова помощ в размер на 526 558 лева по програма С., от които 144 436 лева – за закупуване на гриловъчна машина. Във връзка с изпълнение на задължението си да представи към момента на сключване на договора най – малко три оферти за доставка на обекта на инвестиция /на стойност над 10 000 евро/, е констатирано, че една от тези оферти, изходяща от италианско дружество, не е била издавана от него, тъй като документите са неавтентични. В отговор на запитване на фонда, италианското дружество е отговорило, че не познава ответната фирма, никога не е установявала контакт с нея и не е издавала подобна оферта, като номера на офертата съответства на номерация на фактури. Възражението на ответника по иска, че офертата е предоставена от дистрибутор на дружеството в България, „А. интернешънъл”, е прието за недоказано. Представената в подкрепа на възражението оферта № 456 / 14.07.2006г. от посоченото дружество е от името на същото, като изрично е посочена и фирмата-производител на линията за гриловане – „Tecnoceam”. Не са представени доказателства, че българското дружество е имало право да дава оферти от името на италианското дружество или да го представлява на българския пазар. Напротив, от съдържанието на офертата е видно, че същата е от името на сочения производител, а не от посоченото българско дружество като дистрибутор. Представянето на неистински документи от искащия финансова помощ по програмата като част от изискуемите документи по проекта съставлява нарушение на договора, сключен въз основа и в резултат на одобряването на проекта, което представлява нарушение на изискванията на чл.8.1 от договора между страните, в които изрично е посочено, че при предоставяне на документи с невярно съдържание, или подправени такива, ползвателят връща на фонда предоставената му финансова помощ, която разпоредба е в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.1, ал.1, б.”д” от Секция Б на М., ратифицирано със закон, в сила от 20.04.2001г. Според решаващия състав, за да възникне правото за връщане на основание чл.8 от договора на сумите, договорът следва да бъде развален в съответната част, поради неизпълнение. Тъй като в исковата молба се твърди, че неизправност на ответника във връзка с представените документи, въз основа на които договорът е сключен, е направен извода, че правото да се иска разваляне на сключения договор е възникнало в момента на сключването му – 01.12.20006г. и е следвало да бъде упражнено в срока по чл.110 ЗЗД – до 01.12.2011г. За възникване на вземането за връщане на сумата, следва обаче да отпадне основанието, на което сумата е дадена, като в случая това става с развалянето на договора финансова помощ. Ф. е упражнил валидно правото на разваляне на договора с нотариална покана за доброволно изпълнение, с която ищецът е уведомил касатора, че на основание чл.87, ал.2 ЗЗД договорът се счита развален. С връчването й на 06.10.2010г. вземането за връщане на процесните суми е възникнало и като безсрочно е станало изискуемо, поради което е прието за неоснователно възражението, че претенцията за връщане на сумите, предявена с исковата молба на 19.07.2013г., е погасена по давност. По отношение на дължимите суми за мораторни лихви са изложени съображения, че с оглед чл.111, б.”б” ЗЗД, те се дължат за период три години преди завеждане на иска, а предявените до този период са погасени по давност. Предвид изложеното, искът за законна лихва за забава е уважен за периода от 19.07.2010г. до 19.07.2013г. за частично предявения размер от 1000 лева, при общ дължим за периода размер от 8041,80 лева. В депозираното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът сочи, че изходът на спора е обусловен от следните правни въпроси: „/1/ Договорите, сключени от ДФ „З.” за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на предприсъединителната програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България /С./, представляват ли по своята правна характеристика административни договори или са гражданскоправни договори?; /2/ Кой е приложимият закон относно сключването, развалянето и връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в договора по програма С.?; /3/ Дали редът на разваляне на договора е този по чл.87 ЗЗД, респ. на връщане на даденото по чл.55, ал.1, ЗЗД, или редът е специален, в отклонение от общите правила на ЗЗД, където връщане на даденото възниква на собствено основание, уредено в договора, и сроковете за упражняването му се определят от възникване на уговореното от страните основание?; /4/ Когато е сключен договор, по силата на който Д. фонд предоставя безвъзмездна облага /финансиране/ под условия, за които другата страна се съгласява, че ако е нарушила или ако настъпят, ще върне облагата, настъпването на тези условия или установяване на нарушаването им, какво правно действие предпоставя за фонда – да развали договора, което да обуслови възможност да иска връщане на даденото, или да иска ответникът да бъде осъден да изпълни задължението си по договора със същото съдържание, съответно кой начален момент на изискуемостта на вземането следва да се съобразява - съгласно договора или считано от изявлението за развалянето му?; /5/ От кой момент започва да тече давността за упражненото с иска по настоящото дело субективно право?; /6/ Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени дали неизпълнението е пълно или частично, както и дали е незначително с оглед интереса на кредитора във връзка с чл.87, ал.4 ЗЗД?”. Във връзка с характера на договора се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като процесният договор е административен по см. на чл.20 АПК, поради което спорът е подведомствен на специализираните административни съдилища, съгласно чл.128 АПК. Касаторът се позовава на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. По въпросите за характера на правоотношенията между договарящ орган и получателя на безвъзмездна помощ, възникнали въз основа на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, съответно каква е приложимата спрямо тях правна уредба и дали е приложим общия исков ред за съдебна защита или споровете между страните по изпълнението на договори за безвъзмездна финансова помощ са подведомствени на административния съд, е постъпило искане от министъра на правосъдието – вх. № 6466 / 03.06.2015г., за приемане на тълкувателно постановление от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които въпроси са от значение за изхода на спора, поради което произнасянето по настоящото дело е обусловено от развитието на производството по искането на министъра на правосъдието. Водим от горното, Върховният касационен съд