Определение № 292 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 280/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба, /неправилно озаглавена касационна/, от С К. ЕООД, дори не е посочено седалището-С., против определение № 364/16.02.2011 г. по ч.гр.д. № 166/2011 г. на Б. ОС, с което е оставена без разглеждане молбата му от 23.06.2010 г., на основание чл.253 ГПК, за отмяна на определение от с.з. на 22.06.2010 г. по гр.д. № 3090/2009 г.-том ІІ на Б. РС в частта, с която производството по насрещния иск е изпратено на Б. ОС, след допуснато увеличение на иска. Ответното по частна жалба Х. Д. ЕООД-Б. е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Чл. 253 ГПК се отнася за определения, които не подлежат на обжалване. Същественото е, че първоинстанционното определение в тази му част вече е било обжалвано и е потвърдено с определение № 1351/20.08.2010 г. по приложеното ч.гр.д. № 1377/2010 г. на Б. ОС, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 934/15.12.2010 г. по ч.т.д. № 862/2010 г. на ВКС-І т.о. Само за яснота на изложението, следва да се има предвид, че сега представеното изложение, което в случа не е необходимо, е почти идентично с изложението по приложеното ч.т.д. № 862/2010 г. на ВКС-І т.о., където е обсъдено. Доводите на частния жалбоподател, дали трябва на ищеца да се даде възможност за отговор по реда на чл.131 ГПК при предявяване на насрещен иск, не са предмет на това производство, /но и тук жалбоподателят не разграничава предявяване от увеличаване/. Позоваването на проф.Ж.С. е непълно, неточно и по ГПК-отм. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.