Определение № 434 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4483/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 280/19.07.2023 г., с което Апелативен съд – Пловдив отказва да измени и допълни в частта по разноските въззивното решение № 99/05.06.2023 г. по гр.д. № 181/2023 г. Определението се обжалва от В. Н. Ж. с доводи, че обжалвания акт неправилно отрича правото му на изменение и допълване на въззивното решение при съображенията, развити в молбата по чл. 248 ГПК. От ответниците по частната жалба Окръжна прокуратура – Стара Загора и М. Т. М. не са постъпили отговори. С решение № 99/05.06.2023 г. по гр.д. № 181/2023 г. Апелативен съд – Пловдив обезсилва първоинстанционното решение в частта по уважения иск на Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу ответниците М. Т. М., В. Н. Ж. и М.-Н. Д. П., да се признае за установено, че вторият ответник е биологичен баща на третия ответник (малолетно дете), родено от първия ответник (майката на детето), и прекратява производството по този иск като предявен при липса на процесуална легитимация за ищеца Окръжна прокуратура – Стара Загора. Решението е постановено по въззивна жалба от М. Т. (първия ответник), като Окръжна прокуратура – Стара Загора (ищецът) и В. Ж. (вторият ответник) са осъдени да възстановят на М. Т. сумата 1 225.00 лв. – разноски във въззивното производство. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на В. Ж. по чл. 248 ГПК за отмяна (изменение) на въззивното решение в частта по разноските, които е осъден да заплати на М. Т. солидарно с Окръжна прокуратура – Стара Загора, и за допълване на решението с осъждане на Окръжната прокуратура да му възстанови направените разноски пред първата и втората инстанция по недопустимия иск. В обжалваното определение е изяснено, че въпреки задължителното необходимо другарство на въззивника (първия ответник) и втория ответник по недопустимия иск, законът им предоставя възможност самостоятелно да упражняват право на защита; вторият ответник поддържа становище за допустимост на иска, поради което следва да понесе отговорността за направените разноски от първия ответник във въззивното производство солидарно с Окръжната прокуратура и няма вземане за възстановяването на направените от него пред двете инстанции. Междувременно въззивното решение е влязло в сила. Настоящата инстанция намира частната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, подадена от легитимирана страна – от втория ответник, чието право на изменение и допълване на въззивното решение в частта по разноските е отречено, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е основателна по следните съображения: Въззивното решение е постановено при условията по чл. 270, ал. 3 ГПК, като основанието за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и за прекратяване на производството е недопустимост на иска, предявен от Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу тримата ответници. Въззивният съд е констатирал наличието на процесуална пречка по разгледания по същество от първата инстанция иск – липса на активна процесуална легитимация. Пречката е абсолютна, т.е. за нея съдът е длъжен да следи и служебно, вкл. въззивният съд, т.е. становището на втория ответник, а сега жалбоподател, че искът е допустим, е без значение. Чл. 78, ал. 4 ГПК му признава вземане за репариране на разноските пред двете инстанции с длъжник ищецът по недопустимия иск, а различното становище на въззивния съд, с които обжалваното определение по чл. 248 ГПК е мотивирано, е в противоречие с отговорността за разноски, така както е уредена в разпоредбата на чл. 78 ГПК. Настоящата инстанция е длъжна да отмени определението и по надлежния ред да установи вземането за разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 4 ГПК с длъжник ищецът по недопустимия иск и да изключи качеството на жалбоподателя (на втория ответник) като длъжник по вземането за разноски пред въззивната инстанция, признато във въззивното решение в нарушение на материалния закон. Разноските, на които жалбоподателят (вторият ответник по недопустимия иск) има право, се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения за представителството пред двете инстанции – съответно за сумите 2 000.00 лв. и 1 500.00 лв.