Определение № 496 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България против определение № 12347/14.11.2024 г., постановено по адм. д. № 4609/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което съдът отменил определение от 24.10.2024 г. за даване на ход по същество на делото, оставил е без разглеждане касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България против решение № 8160/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10011/2022 г. по описа на Административен съд София–град и е прекратил производството по адм. дело № 4609/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен акт е необоснован и неправилен поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствени нарушения, съставляващи касационни основания визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на определението и връщане на делото на тричленния касационен състав за произнасяне по същество. Ответникът М. О. С. чрез законен представител и майка И. Ю. Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол пред Върховен административен съд е била касационна жалба подадена от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България против решение № 8160/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10011/2022 г. по описа на Административен съд София–град. С обжалваното решение по жалба на М. О. С., гражданка на Руската федерация, придружена непълнолетна, действаща със съгласието на законния си представител нейната майка И. Ю. Д., е отменено решение № 14105/21.09.2022 г. на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила, съобразно мотивите на решението. АССГ е приел, че е процесният административен акт е издаден от компетентен орган – зам.-председателя на ДАБ, но е обективиран при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че молбата за предоставяне на международна закрила е подадена на 31.03.2022 г., както лично от И. Ю. Д., така и като законен представител на малолетната си дъщеря М. О. С.. Впоследствие М. О. С. навършила [възраст] и ДАБ образувала отделно производство по отношение на непълнолетното лице. Така мотивиран съставът на АССГ е преценил, че липсва правно основание за разделяне на двете производства, а такова не е посочено и от страна на административния орган, което е довело до ограничаване правото на защита и на двете лица. За да постанови атакуваното определение, Върховият административен съд, състав на трето отделение е приел, че касационната жалба е насочена единствено към мотивите на съдебния акт на АССГ, с оглед изричното посочване от касатора (настоящ частен жалбоподател), че в частта, с която АССГ е отменил решение № 14105/21.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на М. О. С. е отказано предоставянето на бежански статут и на хуманитарен статут, съдебното решение следвало да бъде оставено в сила. Поради което ВАС е намерил касационната жалба за недопустима, което влече оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството. Определението е правилно. Тричленният състав на ВАС правилно е констатирал, че в касационната жалба е налице изрично посочване, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила в частта, с която решение № 14105/21.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на М. О. С. е отказано предоставянето на бежански статут и на хуманитарен статут, е отменено. Именно такъв е диспозитивът на съдебния акт на АССГ. Мотивите на съдебния акт, срещу които всъщност са насочени оплакванията в касационната жалба, не подлежат на самостоятелно обжалване. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция, т. е. мотивите или части от мотиви на съдебен акт не са елемент от спорния предмет и не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване и, съответно, на касационен контрол отделно от самото решение. Мотивите на съдебното решение не са източник на правни последици наред с диспозитива на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г., т. 18, по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Действително в т. 18 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В настоящия случай с оглед посочването, че касаторът иска решението на АССГ в частта, с която е отменено решение № 14105/21.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, да бъде оставено в сила, идва да покаже, че касационния жалбоподател в удовлетворен от диспозитива на решението, но не съгласен с констатациите изложени в мотивите на съдебния акт. С оглед горното, като е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по делото, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба в частта, с която се атакува определението в частта на разноските, следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 213а, ал. 2 АПК, с оглед забраната да се обжалват актове, които не подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 215, т. 4 АПК. Тричленният състав на ВАС е посочил, че определението в частта, с която е прекратено производството по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, в останалата част определението не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия