Определение № 205 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 436/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „ОСТ Трейдинг“ЕООД/н./ срещу определение № 3556 от 30.10.2019 г. по ч.гр.д. №4442/2019 на САС, с което е потвърдено определението на ОС-Видин от 21.05.2019г. по т.д. № 42/2018 г., с което е било спряно производството по иска по чл.694 ал.2 ТЗ на жалбоподателя срещу „Видин Ойл“ЕООД/н./ за установяване съществуването на вземане на ОСТ Трейдинг ЕООД/н./ срещу „Видин Ойл“ ЕООД/н./ в размер на 1 468 400 лева-продажна цена на недвижими имоти, договорена в пункт „Д” на н.а. №171/2017,рег.№ 13 734 н.д. № 689 от 2017 г. на нотариус №549 на НК с р-н на действие РС-Варна.Претендира се отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска. Ответната страна не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било спряно на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по иска на жалбоподателя по чл.694 ал.2 ТЗ срещу „Видин Ойл“ЕООД/н./ за установяване съществуването на вземане на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД/н./ срещу „Видин Ойл“ ЕООД/н./ в размер на 1 468 400 лева-дължима незаплатена продажна цена на недвижими имоти, продадени от страна на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД срещу „Видин Ойл“ ЕООД, съдът се е позовал на наличието на паралелно висящ спор по т.д. № 1025/2018 на ОС-Варна по отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1,т.3 ТЗ,предявен от синдика на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н./срещу „Видин Ойл“ЕООД/н./ и с предмет прогласяване за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на същата тази покупко-продажба, по която се претендира цената с първия иск по чл.694 ал.2 ТЗ. Именно този спор по иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ е счетен за преюдициален по отношение на иска за цената по договора за покупко-продажба, доколкото с него се цели относителната недействителност на този договор по отношение на всички кредитори на несъстоятелния длъжник и връщането на имота в масата на несъстоятелността за удовлетворяването от неговата стойност на вземанията им. Счетено е,че при това положение, ако и двата иска бъдат уважени, то ищецът ще се удовлетвори два пъти за едно и също нещо: недвижимият имот ще бъде осребрен и продаден в производството по несъстоятелност на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н./и в същото време последният ще има прието вземане срещу „Видин Ойл“ЕООД /н./, основано на задължение за заплащането на цената по същата тази обявена за относително недействителна спрямо „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н./ покупко-продажба. Последното е неприемливо от законова гледна точка, като съдът се е аргументирал със съдържанието на нормата в чл.648 ТЗ, според която- при уважаване на отменителния иск „Видин Ойл“ЕООД/н./ няма да дължи цената на имота. Ето защо, с оглед избягването на подобен незаконосъобразен резултат, е преценено от въззивния съд, че изходът по установителния иск за вземане, основано на дължимостта на продажната цена е в зависимост от това, дали самата покупко-продажба е относително недействителна спрямо кредиторите на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н./ или не, т.е. спорът в производството по иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ се явява преюдициален по отношение на този- с предмет цената по договора за покупко-продажба. По изложените съображения, въззивният съд е преценил, че производството по втория иск правилно е спряно на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК до окончателното произнасяне на съда по основателността на отменителния иск на синдика на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н./срещу „Видин Ойл“ЕООД/н./. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставят въпросите за това, кога е налице условие за спиране на производството на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК и за действието на решението по отменителния иск в производството по несъстоятелност. Твърди се противоречие с по отговора на въпросите с практиката на ВКС. По така наведените правни въпроси във връзка с преценката на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ намира следното: Първият въпрос е твърде общо формулиран и отговорът му следва от самия законов текст на чл.229 ал.1,т.4 ГПК, нормата на който въздига като основание за спиране на производството по правен спор наличието на висящ друг спор, изходът по който се явява от значение за първия. Налице е и достатъчно много съдебна практика по него. Ето защо липсва основание за тълкуване на тази разпоредба, а и не се обосновава противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, доколкото в нея се разглеждат конкретни хипотези на преюдициалност, различни от настоящата. Същото се отнася и за втория въпрос за действието на решението по отменителния иск в производството по несъстоятелност. Последният е съотносим към настоящия казус само относно действието на решението в отношенията между синдика като представляващ масата на несъстоятелността и третото лице, дало или дължащо по сделка, за която е приложима разпоредбата на чл. 647 ТЗ. Отговорът му се следва в разпоредбата на чл.648 ТЗ, на която въззивният съд е основал произнасянето си с обжалваното определение. Посочената от страна на касатора практика на ВКС не е относима към процесния спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което