Решение № 4022 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2012 г.

Решение № 4022 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Найден Дърпатов, действащ като едноличен търговец с фирма "Дърпатов - Найден Дърпатов", гр. Пловдив, ул. "Петко Д. Петков" № 34 срещу решение № 1288 от 05.06.2012 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1768/2011 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 253 от 19.10.2010 г. на кмета на община Лъки.

С обжалваното решение съдът отменил заповед № 253 от 19.10.2010 г. на кмета на община Лъки в частта, с която на Дърпатов за 2006 г. е определена такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 189, 67 лв. и лихви в размер на 100, 34 лв. и отхвърлил жалбата в частта досежно определената такса за битови отпадъци за 2004 г. и 2005 г., както и за 2006 г. в частта относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за чистотата на териториите за обществено ползване.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил възражението на касатора за провеждане на производството след изтичането на преклузивния срок по чл. 111 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм.). Счита за неправилен извода на съда, че подаването на молба от задълженото лице за погасяване на вземанията се счита за прекъсване на давността. Това би довело до нарушаване на принципа да не се утежнява положението на жалбоподателя. Съдът не обсъдил кога е получен отговора от община Лъки и може ли той да прекъсне давността. В това отношение не отчел, че в определение № 2321 от 20.10.2008 г., по административно дело № 219, било посочено, че отговора на община Лъки "не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК", поради което не може да прекъсне давността. Давността не може да се прекъсне и от доклад № 001 от 02.09.2009 г., който не е и връчен на касатора. Съдът не отчел, че издадените удостоверения по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) нямат характер на акт за установяване на вземане, тъй като в тях не е посочено задължението за такса смет, а само за данъци. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Касаторът се представлява от адв. Иван Йовчев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Лъки, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не отчел различията в рамките на определените задължения в заповед № 253 и в доклада от 2009 г., които са налагали излагането на мотиви. Не указал, че по делото не са ангажирани доказателства подавал ли е Дърпатов декларации за освобождаване от задължения за сметосъбиране и сметоизвозване за 2004 г. и 2005 г., както и ползвани ли са имотите в този период. Неизясняването на тези важни за предмета на спора обстоятелства прави решението неправилно, а забраната за фактически установявания в касационното производство - чл. 220 АПК, налага решението да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Дърпатов бил собственик на недвижим имот - дърводелски цех, баня и два навеса, нотариален акт за собственост № 129, рег. № 3372, т. I, н. д. № 546/2000 г., деклариран по реда на чл. 17 ЗМДТ с декларация от 27.01.2000 г. и отчетна стойност 23 709, 00 лв. Имотът попада в регулационните граници на гр. Лъки.

1. С декларация от 22.11.2005 г., вх. № 1627-005, Дърпатов декларирал, че през 2006 г. няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

1. С молба от 19.11.2007 г., адресирана до кмета на общината, Дърпатов поискал да бъдат погасени по давност начислените му задължения за такса битови отпадъци за периода 1999 г. - 2005 г., в които години подавал декларация по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, което било достатъчно за освобождаване от такса според приетото от община Асеновград, в която до 2004 г. били подавани декларациите.

1. С писмо от 04.12.2007 г. кметът на община Лъки уведомил Дърпатов, че определената такса не е погасена по давност, тъй като давностния срок е пет години, а за 2003- 2007 г. община Лъки взела решение да не освобождава от такса битови отпадъци.

1. С определение № 2321 от 20.10.2008 г., постановено по административно дело № 219/2008 г. Административен съд, гр. Пловдив, приел, че писмото от 04.12.2007 г. не е индивидуален административен акт, прекратил съдебното производство и изпратил преписката на кмета на общината за произнасяне. Определението на съда е получено от кмета на 03.12.2008 г.

1. На 20.08.2009 г. на Дърпатов било връчено съобщение, изх. № К-568-1 от 14.08.2009 г., на кмета на общината, с което бил уведомен за образувано производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и предстоящо издаване на акт за определяне на публично общинско вземане.

1. На 02.09.2009 г. длъжностно лице в отдел "Местни данъци" в община Лъки съставило доклад № 001, в който била определена дължимата от едноличния търговец такса за битови отпадъци за периода 2000 г. - 2006 г.

1. На 28.07.2010 г. длъжностно лице в отдел "Местни данъци" в община Лъки съставило доклад № 001, в който била определена дължимата от едноличния търговец такса за битови отпадъци за периода 2000 г. - 2006 г.

1. На 09.09.2010 г. на Дърпатов било връчено съобщение, изх. № К-497 от 29.07.2010 г., за образувано производство по издаване на акт за установяване на публично общинско вземане.

1. На 19.10.2010 г., кметът на община Лъки издал заповед № 253, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и доклад № 001 от 02.09.2009 г. определил задълженията на едноличния търговец за такса битови отпадъци за периода 2000 г. - 2006 г. на обща стойност 2 745, 41 лв. главница и лихви - 2 251, 67 лв. Таксата била определена за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. Заповедта била връчена на търговеца на 08.12.2010 г.

1. Дърпатов оспорил заповедта пред областния управител с жалба, вх. № ЖЮ-01-17 от 21.12.2010 г.

1. По възникнал между областния управител и община Лъки отрицателен спор за компетентност по повод оспорената заповед № 253 Административен съд, гр. Пловдив, с определение от 18.11.2011 г. по административно дело № 777/2011 г. постановил, че компетентен да се произнесе по жалбата е областният управител.

1. С решение № 61-00-14 от 03.06.2011 г. областният управител отменил заповед № 253 на кмета на общината в частта за определената такса за битови отпадъци за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2003 г. и отхвърлил жалбата в останалата част.

1. За периода 2004 г. - 2006 г. община Лъки с решения № 2 от 20.11.2003 г., № 105 от 25.11.2004 г. и № 193 от 25.11.2005 г. определила за предприятията, находящи се в регулационните граници на гр. Лъки, такса в размер съответно на 15, 20 на хиляда (8, 00 за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 20 - за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 7, 00 - за чистотата на териториите за обществено ползване); на 16, 20 на хиляда (8, 00 за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 20 - за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 8, 00 - за чистотата на териториите за обществено ползване) и на 16, 20 на хиляда (8, 00 за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 20 - за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 8, 00 - за чистотата на териториите за обществено ползване).

1. На 10.04.2002 г. община Лъки сключила договори за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Лъки. Договорът бил със срок на действие от три години.

1. На 08.03.2006 г. община Лъки сключила договор за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци на територията на общината със срок на дейност до 31.12.2006 г.

1. По делото са представени годишни отчети на община Лъки за депониране на отпадъци за 2004 г., 2005 г. и 2006 г.

1. Община Лъки в процесния период притежавала и експлоатирала депо за обезвреждане на битови отпадъци.

1. На 20.02.2003 г., с решение № 388 общинския съвет - Лъки, приел Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси на услуги, извършвани от община Лъки. Наредбата била изменяна с решение № 204 от 15.12.2005 г. и решение № 319 от 31.05.2007 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, като производството започнало в срока по чл. 171, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като има за предмет публични задължения, за които законът предвижда петгодишна давност. Последната, с оглед на молбата от 19.11.2007 г. и на доклад № 001 от 02.09.2009 г. не била изтекла за 2004 г. Приел, че в процесния период общината престирала и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, но с оглед на подадената от Дърпатов декларация за неползване на имота за 2006 г. и непредставянето от ответника на доказателства за реално ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване приел, че определената за тази услуга такса е недължима. Приел, че за 2004 и 2005 г. таксата е дължима и за трите предоставяни услуги, а за 2006 г. - за услугите обезвреждане в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на заповед № 253 в частта, досежно начислената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2006 г. и в тази част я отменил, а в останалата част приел, че заповедта е законосъобразна и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен в частта досежно задълженията за 2005 г. и 2006 г. и неправилен в частта досежно задълженията за 2004 г.

По делото няма спор за факти Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно обосноваността на изводите на съда на основата на тези факти и приложението на материалния закон.

Единственият довод на касатора за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на закона е този за изтекла погасителна давност на определените с оспорената заповед задължения. Впрочем, това е единственият довод, който касаторът е твърдял от момента на образуване на административното производство - 22.11.2007 г. Промяна в доводите на касатора не е настъпила след отмяната на оспорената заповед № 235 от областния управител в частта досежно определените му задължения за такса битови отпадъци за 2000 г. - 2003 г. поради погасяването им по давност.

По твърдението на касатора настоящата инстанция излага следното:

Таксата за битови отпадъци е общинска такса, установена по основание със закон, поради което съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е публично общинско вземане. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в сила от 01.01.2006 г. За частта от релевантния по делото период - 01.01.2004 г. - 31.12.2005 г., приложим е Данъчния процесуален кодекс. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (отм.) публични общински вземания са вземанията за такси, установени по основание и размер със закон. Следователно за целия процесен период задължението за такса битови отпадъци е публично по характер общинско вземане. Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятан от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за публичните вземания от такса за битови отпадъци. С оглед на това задължението на касатора за 2004 г. би се погасило с изтичането на 2009 г., за 2005 г. - с изтичането на 2010 г. и за 2006 г. - с изтичането на 2011 г. освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Кои действия водят до спиране и прекъсване на погасителната давност законодателят е посочил изрично - чл. 141, ал. 2 и 3 ДПК (отм.) и чл. 172, ал. 1 и 2 ДОПК. Съдържанието на двата законови текста е различно.

По отношение на основанията за спиране на погасителната давност чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) предвижда започване на данъчна ревизия, а чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК - започване на производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане, а съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане. Основавайки се на общия правен принцип, че нормите, уреждащи срокове, установени в нов закон, не се прилагат към вече започнали да текат срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг от предвидения по новия закон срок, което в случая не е налице, преценката за течението на давностния срок, в т. ч. досежно неговото спиране или прекъсване, следва да се направи на основата на разпоредбата на чл. 141 ДПК (отм.).

По спирането на давността:

От доказателствата по делото е видно, че спрямо касатора не е извършвана данъчна ревизия. На 19.11.2007 г. касаторът сезирал кмета с искане за погасяване по давност на задълженията му. С отговора от 04.12.2007 г. кметът не е извършил каквото и да било действие по установяване на задължението - факт, който е установен с влязъл в сила съдебен акт. С връчването на този съдебен акт на кмета на 03.12.2008 г. отново не са предприети действия по започване на данъчна ревизия. Изготвените от орган по приходите на 02.09.2009 г. и на 28.07.2010 г. доклади не обективират по какъвто и да било начин започнало ревизионно производство. Те са само с вътрешно-ведомствен характер и не съответстват на съдържанието на понятието "започване на данъчна ревизия" определено в § 1, т. 11 ДПК (отм.), тъй като не е налице съществен елемент на фактическия състав - уведомяване на задълженото лице за започване на производство по установяване на задълженията чрез тях.

Безспорно с писма, получени от касатора на 20.08.2009 г., т. е. преди изтичане на петгодишния срок, и на 09.09.2010 г., той бил уведомен за започналото производство по издаване на акт за установяване на публично общинско вземане, но съобщението от 20.08.2009 г. не е такова за извършване на данъчна ревизия по смисъла на чл. 63 и сл. ДПК (отм.). Установяването на задълженията по реда на чл. 53 и сл. ДПК (отм.), т. е. чрез подаване на декларация, и по реда на чл. 63 и сл. ДПК (отм.), т. е. чрез ревизионно производство са самостоятелни способи за установяване на публични задължения и без изричното разпореждане на закона правните последици от едното производство не могат да се прилагат към другото още повече, че едно такова приравняване би утежнило положението на задълженото лице. В подкрепа на това тълкуване е и редакцията на чл. 171, ал. 2, т. 1 ДОПК, която вече изрично предвижда общата хипотеза на започване на производство по установяване на публично вземане, а не само тази за започване на данъчна ревизия.

От другите хипотези за спиране на погасителната давност приложение намира разпоредбата на т. 5 - когато акта, с който е определено задължението се обжалва. Това означава, че с оспорването от касатора на заповед № 253 - 21.12.2010 г., е налице спиране на срока за погасителната давност. Към този момент обаче петгодишната погасителна давност за публичното задължение за такса битови отпадъци за 2004 г. е изтекла. Това е станало на 01.01.2010 г. При направеното от касатора възражение за изтекла погасителна давност е налице погасено право на ответника да иска принудително осъществяване на дължимото задължение за такса битови отпадъци. Що се отнася до задълженията за 2005 г. и 2006 г. то същите не са погасени по давност, тъй като петгодишния срок по отношение на тях не е изтекъл нито преди, нито към датата на спиране на теченето на давността.

По прекъсването на давността:

Съгласно чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане. Този факт безспорно не е налице, тъй като заповед № 253, с която са определени задълженията е предмет на първоинстанционното съдебно производство.

Видно от изложеното определеното на касатора задължение за такса битови отпадъци за 2004 г. в размер на 693, 02 лв. не следва да бъде събирано принудително, тъй като е погасено по давност.

По отношение на твърдението на касатора за образуване на производството след изтичане на срока по чл. 111 ДПК (отм.) следва да се посочи, че тази норма е неприложима в случая. Която и дата да се приеме за начало на образуване на производството по определяне на задължението - 08.12.2008 г., когато на кмета било връчено определението на съда, с което молбата на

Дърпатов от 19.11.2007 г. му била препратена за произнасяне, или 02.09.2009 г., когато Дърпатов бил уведомен за образуваното производство и предстоящото издаване на акт за установяване на задължение, то първо, приложима към този момент е разпоредбата на чл. 109 ДОПК, който е в сила от 01.01.2006 г., и второ, петгодишния срок визиран в нея не е изтекъл.

Съдът счита за правилно по принцип посоченото от прокурора несъответствие между определените в доклада от 02.09.2009 г. задължения на касатора и тези, посочени в заповед № 253. Първо. Органът се позовал в акта си на доклада от 02.09.2009 г. Приложения по делото доклад от 28.07.2010 г. е ирелевантен за законосъобразността на заповед № 253, тъй като органът не се е позовал на него и по този начин не го приобщил към фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването й. Второ. Некоректното посочване на определените задължения както в доклада, така и в акта - посочени са като обща сума, а не като главница и лихви, както и не по отделните видове услуги, действително създават определена неяснота относно елементите на задължението. Трето. Тази некоректност на оспорената заповед в случая не е такава, че да доведе до нейната незаконосъобразност, тъй като задължението за такса битови отпадъци, съгласно решенията на общинския съвет, се определя в промили на база отчетната стойност на имота. И отчетната стойност на процесния имот, и промилите за всяка от годините са безспорни по делото, което дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на определения размер на задължението - както е постъпил и първоинстанционният съд определяйки размера на недължимата такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2006 г.

Съдът счита, че не следва да обсъжда допуснати в хода на съдебното производство нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не поддържа. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че в конкретния случай, с оглед на доказателствата по делото, не са налице основания да се приеме, че съдът неизпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК относно ангажирането на доказателства за предварителното информиране на общината от страна на касатора за неползването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Първо. Видно от доказателствата по делото - протокол от съдебно заседание на 02.11.2011 г., съдът задължил ответника да представи всички, намиращи се при него документи, относими към определяне на задължението на касатора. Второ. Още в съдебното производство по оспорване на писмото на кмета от 04.11.2007 г., виж по-горе т. 4 и 5, съдът задължил не само кмета, но и община Асеновград, в която до 2004 г. се подавали декларациите, както и Националната агенция по приходите, териториална дирекция, гр. Пловдив, да предоставят намиращите си при тях документи във връзка с определяне на задължението на Дърпатов за такса битови отпадъци. С приложени по делото писма последните две са декларирали, че при тях няма подадени декларации за неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. От ответника е представена декларацията за 2006 г. Трето. Що се отнася до касатора, то видно от първоначалната му молба до кмета на общината от 29.11.2007 г. той твърди, че прилага копия от декларациите по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, но към молбата е приложена само декларацията за 2006 г. Въз основа именно на нея и при недоказване от страна на ответника, че услугата реално е ползвана от касатора, първоинстанционният съд е отменил определеното задължение за 2006 г. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателят е имал възможност, при положение, че действително разполага с копия от декларациите (щом в молбата си до кмета твърди, че ги прилага) да ги представи по делото още повече, че съдът е уважил всичките му искания за събиране на доказателства, решил е делото в три съдебни заседания, т. е. не го е лишил от възможност да защити твърденията си и неколкократно му е давал указания да формулира точно както петитума на жалбата си, така и доказателствените си искания. При така събраните при спазване на процесуалните правила доказателства по делото правилен и обоснован е изводът на съда досежно дължимост от страна на касатора на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2005 г., както и такса за чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа за 2005 г. и 2006 г.

Видно от изложеното твърденията за касатора за неправилност на обжалваното решение в частта досежно определеното за 2004 г. задължение са основателни. Задължението е погасено по давност и това лишава ответника по делото от правото да търси принудителното му изпълнение предпоставка за което е издаването на акта за определяне на задълженията по декларация. С оглед на това в тази си част решението като неправилно следва да бъде отменено. В тази част делото е изяснено от фактическа страна. Не се налага събирането на нови доказателства, поради което касационната инстанция следва да реши спора по същество като отмени заповед № 253 в частта, с която на Дърпатов са определи задължения за такса битови отпадъци за 2004 г. в размер на 693, 02 лв. По отношение на задълженията за 2005 г. и 2006 г. съдът установил релевантните за предмета на спора факти и правилно приложил към тях материалния закон, поради което изводът му за дължимост на задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2005 г. и за чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа за 2005 г. и 2006 г. е правилен и обоснован. В тази част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение касационната инстанция констатира, че то е валидно и допустимо.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд