Определение № 227 от 08.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 13.01.2010г. по гр.д. № 653 / 2009г. на Върховния касационен съд – трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на В. С. М. срещу определение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. №7656/2009г. на Софийски ГС. Жалбоподателят - В. С. М. поддържа че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като се разгледа частната му жалба по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение касационният съд е приел, че не са налице хипотезите на чл.274, ал. 2 и ал.3 ГПК, поради което производството пред тази инстанция е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на тричленния състав на ВКС – трето г.о. са правилни. Съгласно чл.274, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията преграждащи по - нататъшното развитие на делото и определения, които изрично са посочени в закона. Определението по чл.423, ал.3 ГПК, постановено по възражение срещу заповед за изпълнение въз основа на документи по чл.417 ГПК ,не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона – чл.274, ал.1,т.2 ГПК. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма определението по чл.423, ал.3 ГПК. Същото са постановява по възражение срещу заповед за изпълнение въз основа на документи по чл.417 ГПК и въззивният съд извършва проверка само за точно приложение на процесуални норми свързани с нередовност около връчването на издадената заповед или обективна невъзможност да се упражнят правата по нея. В това производство не разглеждат възражения срещу несъсществуването на задълженията, които биха имали материално правено характер. Предвид изложените съображения, съдът