Решение № 1927 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. К. Е., чрез пълномощника адв. С. Памукчиева, против решение № 1508 от 29.11.2024 г. по адм. дело № 747/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана (АС - Монтана),с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 624 от 23.06.2025 г. по адм. дело № 747/2023 г. по описа на АС - Монтана. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска съдебното решение да се отмени и да се постанови друго по същество на спора. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Твърди, че при постановяването на оспорения административен акт са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, които неправилно са приети от решаващия съд за несъществени. Счита, че Министерството на земеделието и храните не са изпълнили надлежно задължението си да предоставят информация за надлежните правни основания и техните титуляри за Кампания 2021. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА/ ДФЗ), чрез пълномощника му юрк. Н. Йорданова, оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната неоснователност в писмено становище. Иска оспореното съдебно решение да се потвърди като правилен съдебен акт, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба Л. К. Е. против Уведомително писмо (УП) № 02-120-6500/368#8 от 20.10.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по заявени схеми и мерки за подпомагане са наложени намаления, както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление в размер на 5 902,65 лв., по Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление в размер на 68,55 лв.; по Схема за плащане на Селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - Зелени директни плащания (ЗДП) намаление в размер на 1 570,51 лв., по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) намаление в размер на 2,53 лв. и по Мярка 12 Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12/Натура 2000) намаление в размер на 4 875,41 лв., както и в частта с наложените санкции по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014). По делото е установено от фактическата страна, че Л. Е. е регистриран земеделски производител с УРН 646025, който е подал заявление за подпомагане за Кампания 2021 на 01.04.2021 г. (редактирано на 12.05.2021 г.) с УИН 12/210521/90917, като е заявил 19 парцела за подпомагане, находящи се в землището на Вълчедръм, с обща площ 57.5 ха по схеми и мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и Мярка 12/Натура 2000. Оспореното уведомително писмо се явява второ по подаденото от Л. Е. заявление за подпомагане за Кампания 2021. Издадено е след като с решение № 401 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 199/2023 г. на АС - Монтана е отменено Уведомително писмо № 02-120-6500/368 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021, поради нарушение на изискванията за форма и мотивиране на акта, като преписката е върната за ново произнасяне. С издаденото УП административният орган е приел цялата площ от 12.16 ха на парцел [номер] за наддекларирана, съответно за недопустима за подпомагане, поради установено застъпване на декларирания от Л. Е. парцел [номер] с деклариран парцел [номер] от „Стамови 2016“ ООД. За установеното застъпване от Министерството на земеделието са предоставени данни на ДФЗ за регистрирани правни основания за ползване – договор за аренда с арендатор Л. Е. и договор за наем с наемател „Стамови 2016“ ООД, за ползване на земеделски земи по реда на чл. 41, ал. 5, изр. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за [имот номер]. Административният орган е посочил, че застъпването не е отстранено от земеделските производители, поради което на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3, пред. първо от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5 от 27.02.2009 г.) ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Към доказателствения материал по делото е приложено адм. дело № 199/2023 г. на АС - Монтана, представената административна преписка от органа, извлечения от СЕУ за двойно декларирани площи за Л. Е. и кадастрален [имот номер ], в който попада парцел [номер], изискана информация от Министерство на земеделието, храните и горите и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В последното съдебно заседание, проведено на 14.11.2024 г., както и с писмени бележки, жалбоподателят е уточнил, че не се оспорва недопустимостта на застъпената площ на парцел [номер] и намалението свързано с нея, а само наложените санкции по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 във връзка с това застъпване по схема СЕПП в размер на 3 528,35 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер 2 925,25 лв. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е Уведомително писмо № 02-120-6500/368#8 от 20.10.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 по схема СЕПП в размер на 3 528,35 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер 2 925,25 лв. Кредитирайки заключението на вещото лице съдът е приел, че изчисленията на наложените санкции/намаления на основание чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 са правилно извършени и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. При тези съображения решаващият съд е приел, че частично оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответствие с процесуалния и материалния закон, въз основа на което отхвърлил жалбата на Л. Е. като неоснователна и присъдил разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на оспорвания съдебен акт, поради несъобразени от решаващият съд,но допуснати от органа съществени процесуални нарушения при издаването на процесния административен акт. Застъпването на декларирания от Л. Е. парцел [номер] с декларирания парцел [номер] от „Стамови 2016“ ООД е установено вследствие на подадени данни до ДФЗ от Министерството на земеделието, храните и горите в изпълнение на процедурата по чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП (в приложимата редакция). За конкретната кампания е МЗХ предало данните на ДФЗ на няколко етапа, видно от представените писма (л. 152-155). В изпълнение на чл. 17, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. (в приложимата редакция) и след извършването на кръстосаните проверки ДФЗ е публикувало данните за констатираните застъпвания за Кампания 2021 чрез уведомление за публикация от 31.08.2021 г. на електронната страница на административния орган, както и в Системата за електронни услуги (СЕУ) в раздел „Справки“, секция „Двойно декларирани площи“ в индивидуалния профил на всеки земеделски стопанин и в раздел „Публични справки“, секция „Справки за заявени Кадастрални имоти“ (л. 58-61). От изложеното следва, че твърденията на касационния жалбоподател, че не е бил своевременно уведомен за застъпванията са неоснователни. Не се споделят и доводите на касатора относно липсата на доказателства за степенуването на правните основания от Министерството на земеделието, храните и горите. От представеното писмо № 93-854/09.02.2024 г. от министерството е посочено, че за Кампания 2021 в специализирания софтуерен продукт е използван алгоритъм, съгласно който договор за наем и договор за аренда са с приоритет 4. Следователно конкуриращите се права имат еднакъв приоритет, министерството не е дало приоритет на нито едно от двете и липсват данни застъпването да е отстранено. Поради това доводите относно алгоритъма са ирелевантни и биха имали значение, ако беше определен различен приоритет на основанията за ползване на земеделските имоти. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. (в приложимата редакция) когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, ДФЗ - РА им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 19а, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара, като административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ. От заключението на вещото лице е установено, че наложените санкции по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 по схема СЕПП в размер на 3 528,35 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер 2 925,25 лв. са законосъобразно наложени от административния орган по основание и размер. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непредоставяне на възможност за отстраняване на установеното застъпване. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че са водени няколко граждански дела с наемателя на имота и е приключило дело за разпределяне на ползването му, но в настоящото съдебно производство доказателства в тази насока не са представени, поради което не може да бъде направен правен извод за отстраняване на застъпването. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, има право на разноски в размер на 102,26 евро (200 лв.) на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 4, чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,