Определение № 153 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С решение № 270/2017 от 16.02.2018 г., съставът на Върховния касационен съд е потвърдил решението на въззивния Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 354/2016 г., с което искът на Р. Ж. М. против П. на РБ е отхвърлен за разликата над 1500 лв. Осъдил е ответника по иска да заплати на ищеца съдебноделоводни разноски в размер на 35 лв., сторени в производството пред касационната инстанция. П. на РБ е подал молба за изменение на определението в частта за разноските с мотив, че не дължи възстановяване на М. направените разноски пред ВКС, защото касационното производство е образувано само по негова жалба, а тя е приета за изцяло неоснователно. Р. Ж. М. не изразява становище по молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е от легитимна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е основателна. С въззивното решение П. е осъдена да заплати на М. обезщетение в размер на 1500 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Присъдени са и съдебноделоводни разноски в полза на ищеца, на осн. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сторени от него в инстанциите по същество. Искът е отхвърлен за разликата над присъдените 1500 лв. Въззивното решение е влязло в сила в осъдителната си част, тъй като не е обжалвано от П.. Пред касационна инстанция спорът е пренесен по касационна жалба на ищеца М. в частта на иска за разликата над 1500 лв. до претендирания с исковата молба размер. Като краен резултат, касационната инстанция е потвърдила въззивното решение в обжалваната му част. При този резултат, ответникът не дължи съдебноделоводни разноски на насрещната страна, сторени в инстанцията. В заключение, съставът на ВКС е допуснал грешка, когато е осъдил П. да заплати 35 лв. на М., на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение