Определение № 155 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 54/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, против протоколно определение от 22.11.2023 г. по канд №1236/2023 г. на Административен съд София - област, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано пред този съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена такава процесуална възможност, каквато не се предвижда и в АПК. Твърди също, че постановено по делото на СЕС решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Развива съображения и по съществото на спорното правоотношение. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Административен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Леветон" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, приема следното: Производството пред Административния съд София - област е образувано по касационна жалба на"Леветон" ЕООД против решение № 181 от 22.08.2023 г. по анд № 64/2023 г. на Районен съд - Ботевград, с което съдът е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АССО е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това АССО е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав, приема частната жалба за недопустима поради следното: С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Касационният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това не рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. Съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото дело пред СЕС, образувано по отправено от националния съд преюдициално запитване. Според настоящия съдебен състав невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Предвид изложеното, подадената от АПИ частна жалба против протоколно определение от 22.11.2023 г. по канд №1236/2023 г. на Административен съд София - област е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд