Определение № 349 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. Н. М., [населено място] бряг, срещу определение № 233 от 07.05.2012г. по гр.д. № 378/2012г. на ВКС, състав на ІVг.о., с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на решение №402/21.10.2011г. по гр.д.721/2011г. на Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си ВКС, състав на ІV г.о. е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Срокът по чл.305,ал.1, т.1 ГПК не е спазен, тъй като с приложения към молбата документ - епикриза от 19.09.2008г. на молителя, последният е могъл да се снабди и да представи още при инстанционното разглеждане на делото. Не е спазен тримесечният срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Началният момент за снабдяване с доказателствата е още по време на висящността на производството, поради което и най-благоприятният вариант за подаване молба за отмяна е тримесечният срок от влизане в сила на решението – 21.10.2011г., а молбата е подадена на 20.02.2012г. Обжалваното определение е правилно. ВКС е бил сезиран с молба за отмяна на влезли в сила решения на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК - поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, имащи значение за решаване на делото. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че молбата е процесуално недопустима. Атакуваното решение е влезло в сила на 21.10.2011г. Молбата за отмяната му по реда на чл.303 ГПК е подадена едва на 20.02.2012г. Новото доказателство, установяващо според молителя нови обстоятелства, е негова епикриза от 2008г. С това доказателство молителят е могли да се снабди още при инстанционното разглеждане на делото. При това положение изводът в обжалваното определение, че тримесечният срок тече от влизане в сила на решението, е направен в съответствие с разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на молителя, че не е уведомен за решението на ВКС, поради което срокът по чл.305,ал.1,т.1 ГПК започва да тече от узнаването на последното.Решението на ВКС е окончателно и липсва законово изискване за уведомяване на страната за него. С изтичането на срока е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. За спазването на преклузивните срокове по чл.305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.