Определение № 844 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 605/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ответника Шьолен чиколата гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети, Република Турция чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу определение № 107/09.05.2012г. по т. дело № 287/2012г. на Върховен касационен съд, Търговско отделение, Първо отделение, с което е оставена молбата на Шьолен чиколата гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети, Република Турция за изменение на определение № 95/24.04.2012г. по т. дело № 287/2012г. на ВКС, ТК, І отделение за присъждане на направени разноски. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с процесуалния закон. Поддържа становище, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС съдебният състав е приел, че при заявен отказ от иска ответникът е трябвало изрично да поиска в отговора на касационната жалба ВКС да му присъди разноските за въззивното производство. Моли определението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство в размер 1 955,83 лв. Ответникът А. Щорк КГ, Германия чрез процесуалния си представител адв. Е. М. оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост. Релевира доводи, че по реда на чл. 248 ГПК страната може да иска съдът да допълни или измени постановеното от самия него решение в частта му за разноските, направени в производството, развило се пред самия него. В случая не са претендирани разноски, направени в касационното производство, поради което е и недопустимо искането по чл. 248 ГПК към ВКС. Ответникът поддържа становище, че е недопустимо по реда на чл. 248 ГПК ВКС да се произнася по разноски, присъждането на които от въззивния съд е обезсилено с влязлото в сила определение № 120/15.05.2012г. по т. дело № 287/2012г. на ВКС, ТК, І отделение. Инвокирани са и евентуални доводи за правилност на определението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното: Подадената от ответника по исковата молба частна жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, тъй като допълненото определение е подлежало на обжалване. За да остави без уважение молбата на ответника за изменение на определението за присъждане на направените разноски, съдебният състав е приел, че не са налице основания за изменение на определението, тъй като в отговора на касационната жалба, депозиран след изявлението за отказ от иска, ответникът не е направил искане за присъждане на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което такива не са присъдени. Определението е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но за да бъдат присъдени от касационната инстанция, ответната страна следва да заяви искането си в касационното производство. В настоящия случай препис от молбата за отказ от иска е връчен на ответника на 13.03.2012г., но същият не е направил искане за присъждане на разноски нито в отговора на касационната жалба, депозиран на 26.03.2012г., нито в отделна молба. Следователно определението за разноските е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение