Определение № 5240 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна, против определение №3894 от 27.03.2026г., постановено по адм. дело № 434/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на председателя на Окръжен съд - Търговище по заявление за достъп до обществена информация вх. № 391 от 26.01.2026г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно и изводите на АС за недопустимост на жалбата с доводи, че в 14 - дневния срок не е налице произнасяне по заявлението му. На следващо място твърди, че съдът дължи произнасяне на осн. чл.58, ал.3 АПК срещу постановения след законовия срок изричен отказ, обективиран в писмо от 10.02.2026г. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – председател на Окръжен съд - Търговище в представено писмено становище излага доводи за неоснователност на частната жалба и моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на вх. № 3040/13.02.2026 г. от Н. против мълчалив отказ на председателя на Окръжен съд - Търговище по заявление за достъп до обществена информация с вх. №391/26.01.2026 г., подадено по ел. поща на 23.01.2026г., с което е поискал предоставяне на информация за качеството на съдебните актове за последните пет години за всеки съдия поотделно по индекси. Изложил е доводи, че не е получил решение по искането за достъп до обществена информация в законоустановения срок, който е изтекъл на 09.02.2026г., поради което счита, че е налице мълчалив отказ по заявлението и моли да бъде отменен. За да се произнесе по спора и приеме недопустимост на оспорването, след запознаване с административната преписка, съдът е установил, че по подаденото заявление е налице произнасяне като на Н. е отговорено с писмо изх. №270/10.02.2026г. от съдебния администратор на ОС - Търговище, в което е налице отговор на подаденото заявление, поради което мълчалив отказ не е налице. Според АС - Варна жалбата се явява процесуално недопустима, поради липсата на предмет и е налице хипотезата на чл.159, т.1 АПК за оставянето и без разглеждане. Отделно е изложил съображения, че законосъобразността на постановения отговор в писмо №270/10.02.2026г. е предмет на друго производство по адм. дело №436/2026г. на АС - Варна, обявено за решаване на 25.03.2026г. и предстоящо постановяване на съдебен акт по същество. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни правни изводи. Правилно от представените от ответника доказателства, съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация, тъй като към датата на подаване на жалбата от Н. на 13.02.2026г. е изготвено писмо изх. №270/10.02.2026г. на съдебния администратор на ОС - Търговище, с което е отговорено на заявителя на подаденото заявление по ЗДОИ от 26.01.2026г. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, предметът на търсената защита - мълчалив отказ не съществува, тъй като е постановен изричен акт в отговор на подаденото заявление за предоставяне на исканата обществена информация. Правилно първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Н. срещу мълчалив отказ на председателя на ОС - Търговище. Налице са основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК – липса на акт и жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Принципно е правилно твърдението в частната жалба по приложението на чл.58, ал.3 АПК, тъй като изричният акт е постановен на 10.02.2026г., след изтичане на срока за произнасяне от страна на задължения по ЗДОИ субект на 09.02.2026г., но липсва мълчалив отказ в случая към датата на подаване на оспорването - 13.02.2026г., доколкото вече е налице изрично произнасяне на компетентния орган макар и след изтичане на законоустановения срок. Правилно обаче, съдът не е разгледал жалбата на Н. срещу постановения изричен акт писмо изх. №270/10.02.2026г. от съдебния администратор на ОС - Търговище, предвид наличието на друго административно дело, образувано по жалба на Н. именно срещу изричния акт, което към датата на постановяване на определението е било обявено за решаване и към момента с постановено решение №4824 от 20.04.2026г. по адм. дело №436/2026г. на АС - Варна. Наличието на постановено решение по друго административно дело на АС - Варна срещу постановения изричен акт - писмо изх. №270/10.02.2026г. от съдебния администратор на ОС - Търговище сочи на недопустимост на производството и неоснователност на искането на Н. за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на АС - Варна за произнасяне срещу постановения изричен акт по ЗДОИ. Определението не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение