Определение № 8990 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2024 г.

Производството е по реда на чл.254 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. З. И. чрез процесуален представител – адв. П. Гонов, против Разпореждане № 5622/31.05.2024г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д.№ 20247050700385/2024 година. С обжалваното разпореждане е отхвърлено искане с пр. осн. чл.250, ал.1 АПК, предявено от П. З. И. срещу фактически действия на „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД ЕИК 148045472, изразяващи се в неправомерно отнемане на пропуск на жалбоподателя от началник на отдела по сигурността на Летище Варна. В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането и се иска неговата отмяна, и уважаване на искането за възстановяване на държането на издадения от ГД ГВА пропуск с № 118978, с валидност до 31.08.2025 година. Ответникът - „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на Седмо отделение преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.254, ал.1 АПК от страна по делото, за която обжалваното разпореждане е неблагоприятно. По основателността на частната жалба, Върховният административен съд приема следното: Административният съд е сезиран с жалба от П. И., насочена срещу „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, с искане за възстановяване на държането на издадения от ГД ГВА пропуск с № 118978, с валидност до 31.08.2025г. като се иска от съда да постанови акт, с който действието по отнемането/изземването му да бъде преустановено. От фактическа страна, административният съд е установил следното: На жалбоподателят в качеството му на работник в „Електра Транс Глобъл“ ООД, изпълняващ трудовите си функции на Летище Варна, Хангар, ситуиран в зона за сигурност с ограничен достъп, е издаден пропуск с № 118978 със срок на валидност до 31.08.2025г. На 31.01.2024г., поради конкретно поведение на жалбоподателя, пропускът му е отнет от началник на Отдела по сигурността на Летище Варна, който е служител на „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД. Съдът е установил е, че „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД е концесионер на гражданско летище за обществено ползване „Варна“.. На 12.02.2024г. случаят е докладван на проведено заседание на Летищния комитет за сигурност, а на 13.02.2024г. П. И. е подал искане до „Ф. Т. Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД за изясняване на случая и връщане на пропуска. С писмо от 21.02.2024г.. му е отговорено, че действията и отправените от него заплахи се квалифицират като „вътрешна заплаха“ съгласно Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, поради което и пропускът се явява правилно и законосъобразно отнет от отдел „Сигурност“ и няма да бъде възстановен, а ще бъде предаден на органа, който го е издал - Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Въз основа на писма от Ф. Т. Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД и Г. Д. „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД „ГВА“ във връзка с изискана от съда на основание чл.252 ал.1 от АПК информация, е прието от съда, че фактическото основание за отнемане на пропуска на жалбоподателя е -. нарушение на мерките и процедурите за сигурност – отправяне на заплахи за саморазправа със служител на отдел „Сигурност“ и заплахи, а правното основание е чл.1.2.3.5.2 от Глава 1 Сигурност на летищата от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, издадена от ГД „ГВА“; както и чл.1.2.3.5.1 регламентиращ органите, които могат да извършат отнемането, а именно: инспектор на ГД „ГВА“, служител по сигурност на летищния оператор; или служител на на ГД „ГП“. Установено е също така; че след отнемането, пропускът е върнат на неговия издател ГД „ГВА“. Във връзка с така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи: Преценил е производството като допустимо, доколкото от събраните по делото доказателства се установявали фактически действия, обусловили засягане права и интереси на лицето, продължаващи и към настоящия момент; извършени от служител на административен орган, към който се приравнява концесионера, доколкото концесионерът осъществява държавно възложени функции и по аргумент на чл.127 ал.1 от Закона за концесиите. Преценил е по същество жалбата като неоснователна. Приел е, че в случая не е налице една от предпоставките по чл.250, ал.1 АПК, а именно - фактическите действия на административния орган или длъжностното лице да не се основават на административен акт или на закона. Съдът е преценил, че действието по отнемане на пропуска на жалбоподателя се основава на нормативна уредба - чл.1.2.3.5.2 от Глава 1 Сигурност на летищата от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, издадена от ГД „ГВА“, която има характера на подзаконов нормативен акт. Съгласно цитираната разпоредба летищни пропуски и идентификационни карти се отнемат в случаите когато лицата нарушават мерките и процедурите за сигурност, или не отговарят повече на условията в Приложения 1-А и 1-Д. Отнетите документи се връщат на издаващия орган. Същите се унищожават незабавно. Съдът е приел, че действията са извършени от правоимащо лице по чл.1.2.3.5.1 от НПСГВ – началник на отдел Сигурност на летище Варна, както и че установеното поведение на жалбоподателя, заради което му е отнет пропуска, безспорно може да се квалифицира като нарушение на мерките и процедурите за сигурност. Върховният административен съд преценява обжалваното разпореждане като правилно като краен резултат. Установено е по делото, че пропуск № 118978 е издаден на жалбоподателя в качеството му на работещ в „Електра Транс Глобъл“ от ГД ГВА/лист 69 от първоинстанционното дело/. Установено е също така от писмо на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ / лист 75 от делото/, че пропускът е върнат на издаващия орган - Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, което е станало на 26.02.2024 година, видно от писмо на Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД до главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /лист 53 от делото/. От така установената фактическа обстановка следва извода, че пропускът е иззет фактически от служител на Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“АД и по негова преценка, но е предаден на издателя му -. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Логично е издателят на пропуска да е и компетентния да извърши и възстановяването му. Съгласно чл.16б, ал.1, т.3а и т.4 от Закона за гражданското въздухоплаване, Главна дирекция „ГВА“ изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването като прилага и развива Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване, както и контролира действията на физическите и на юридическите лица във връзка със сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, включително по изпълнение на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на съществуващо правомощие за Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД да извърши възстановяване на отнет пропуск и предаден на издателя му. Следователно, соченият от жалбоподателя ответник - Ф. Т. Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД не е материалноправно легитимиран ответник по искането на И. за възстановяване държането на пропуска. От друга страна, както отнемането на пропуска, така и възстановяване на държането му изисква преценка от компетентното длъжностно лице, за наличието или не на нормативноустановените предпоставките за това, което характеризира, както отнемането, така и възстановяването на пропуска като волеизявление на компетентния орган, а не като фактически действия на последния. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като правилен решаващия извод на административния съд, обусловил обжалвания резултат, че не е налице фактическия състав на чл.250, ал.1 АПК. Разпореждането следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.254, ал.2 вр. с чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд