Определение № 171 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 360/2012 г.
ВКСII гражданско отделение04.05.2012 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. Nо 1 043 096/18.10.2011 год., подадена от [фирма]- [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 06.04.2005 година по гр.д. Nо 403/ 2004 година на СРС, в частта по уважения иск по 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу [фирма] С. за премахване на части от магазини Nо 20 и 23, попадащи в ПИ пл. Nо *, парцел V-за пазар кв. 16, местността „М.” 1, съответно от магазин Nо 20 – 15 кв.м./ по скица на в.л./ и от магазин Nо 23 – площ от 28 кв.м. / по скица на в.л./, на основание чл. 301 ал. 1 т.2 ГПК и основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, като процесуално недопустима. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страната -молител, че е изготвено и обявено, по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. На основание чл. 7 ал. 2 ГПК препис от настоящото определение да се изправи на страната- молител. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по молба вх. Nо 1 043 096/18.10.2011 год., заявена от ЕТ’С. С.-К. Г.’- [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 06.04.2005 година по гр.д. Nо 403/ 2004 година на СРС, в частта по уважения иск по 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу ЕТ’С. С.-К. Г.” С. за премахване на части от магазини Nо 20 и 23, попадащи в ПИ пл. Nо *, парцел V-за пазар кв. 16, местността „М.” 1, съответно от магазин Nо 20 – 15 кв.м./ по скица на в.л./ и от магазин Nо 23 – площ от 28 кв.м. / по скица на в.л./, на основание чл. 301 ал. 1 т.2 ГПК За да се уважи иска, районният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на терена върху който са изградени процесните магазини/ Nо20.21, 22 и 23/ по силата на Решение от 24.01.2002 година по гр.д. Nо 1218/2001 година на СРС, постановено в производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Като се поддържа, че страните по посоченото гражданско дело 403/2004 година на СРС, са страни и по гр.д. Nо 2940/2008 г. на СГС, IV –г състав, образувано по въззивна жалба срещу Решение по гр.д.Nо 18307/2006 г. на СРС- 29 с/в, приключило с влязло в сила Решение Nо 4383 от 18.07.2011 година, молителят иска отмяна, в неотменената част на решение по гр.д. Nо 403/2004 г. на СРС, на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по цитираното влязло в сила Решение Nо 4383 на СГС, с мотивите,имащи задължителна сила е прието, че реституционното решение по гр.д. Nо 1218 /2001 година е незаконосъобразно, тъй като с него е възстановена собственост върху земя, която не е правно годна да бъде реституирана в реални граници. Като се сочи, че по горепосоченото – предполага се, че това е гр.д. Nо 2940/2008 г. на СГС-IV г., са открити множество нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, с които своевременно не е могъл да се снабди, поради което се поддържа основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. По делото, не е постъпил писмен отговор – възражение от ответниците по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно нормативната уредба - чл. 303 -309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. При данните по делото и на основание чл. 307 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Заявената от ЕТ’С. С.-К. Г.’- [населено място] молба за отмяна на влязло в сила Решение от 06.04.2005 година по гр.д. Nо 403/ 2004 година на СРС, в частта по уважения иск по 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу ЕТ’С. С.-К. Г.” С. за премахване на части от магазини Nо 20 и 23, попадащи в ПИ пл. Nо *, парцел V-за пазар кв. 16, местността „М.” 1, съответно от магазин Nо 20 – 15 кв.м./ по скица на в.л./ и от магазин Nо 23 – площ от 28 кв.м. / по скица на в.л./, на основание чл. 301 ал. 1 т.2 ГПК и чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл.305 ал.1 ГПК, е посочено, че молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, от деня, в който на молителя са станали известни новите писмени доказателства или е могъл да се снабди с тях, в случаите на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, а в случаите по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК този срок тече от влизане в сила на решението или на узнаване на присъдата- арг.от чл. 305 ал.1 т.2 ГПК. Доколкото молителят най-общо е посочил, без да уточни конкретни писмени доказателства по цитираното дело, следва да се приеме, че срокът по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК относно „тези доказателства” тече от датата на съдебното заседание, в което са представени.Тази дата безспорно предхожда датата на последното съдебно заседание по делото – 08.06.2011 година/ видно от титулната част на съдебно Решение Nо 4383/, поради което следва, че тримесечният срок за сезиране на касационния съд с молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е изтекъл на дата 08.09.2011 година. Молбата за отмяна, поддържана на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК, подадена на дата 18.10.2011 година също е извън преклузивния тримесечен срок, който тече от датата на влизане на Решение Nо 4383 по гр.д. Nо 2940/2008 година на СГС- т.е. от дата 18.07.2011 година. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия