Определение № 10622 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2024 г.

Постъпила е частна жалба от В. М. М. от [населено място], обл. Русе, чрез адв. Борисов, срещу протоколно Определение 05.03.2024г. по адм. дело №982/2024г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е отхвърлена молбата на М. за конституирането му като заинтересована страна в съдебното производство. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса по същество, като молбата му бъде уважена. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без уважение искането на М. за конституирането му като страна в съдебното производство по оспорване на Заповед №ЗД/Д-С-КС-005 от 23.01.2024г. на Директор на ДСП „Красно село“, с която малолетното дете К. П. е настанено временно и при условията на спешност, до произнасяне на съда, в семейството на роднини, първостепенният съд е приел, че молителят не е установен като негов баща в съставения акт за гражданско състояние(раждане), като предявеният иск по чл.62 ал.5 СК не му създава допълнителна легитимация. Този извод на административния съдия следва да се сподели. Жалбоподателят В. М. твърди, че е биологичен баща на роденото по време на брака между Г. П. С.-П. и О. П. П. дете – К. П.. Сочи, че по този начин съществено се засягат и неговите интереси, вкл. правото му на семеен живот, а и най-висшият интерес на детето. Настоящият състав следва да посочи, че актът на Директор ДСП, с който той, по реда на чл.27 от Закона за закрила на детето, настанява временно и по административен ред едно дете, подлежи на оспорване пред съд съобразно посоченото в чл.27а от същия закон, като в ал.1 е уредена изрично легитимацията на лицата, имащи право да обжалват същия. Този кръг лица е изключително стеснен и се свежда само до „родителите на детето“. Към датата на искането за конституиране(когато е направена преценката от първоинстанционния съд) частният касационен жалбоподател не е родител на К., тъй в съставения акт за гражданско състояние е вписан за родител(баща) О. П. по силата на посоченото в чл.61 СК. Докато титулът за произход от бащата на бъде оборен по установения за това ред в СК с влязло в сила съдебно решение, М. няма правното качество на родител, дори и да не се оспорва факта, че същият е „биологичен баща“ на К.. Предявяването на иск по чл.62 ал.5 СК също не обосновава отделна легитимация на лицето да претендира участие като заинтересована страна в процеса по обжалване на заповедта за временно настаняване по административен ред при предприети спешни мерки за закрила на детето К.. С оглед на изложеното молбата законосъобразно е била отхвърлена. Или атакуваното определение следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение