Решение № 5232 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2023 г.

Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване от “Алеко“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, „Здравков“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], област Смолян и „Давидково - 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, на Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му (ПУРБ), приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България с искане за прогласяване на нищожност. Жалбоподателят твърди, че е налице липса на основна материалноправна предпоставка за издаване на акта в оспорените му части. С тях недопустимо е включено водно тяло, река Давидковска, с код BG3AR700R038, като попадащо в зона за защита на водите, определена като такава на основание чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), тъй като водното тяло попада само частично в териториалния обхват на защитената зона, определена с ПУРБ и като зона за защита на водите. Счита, че това включване представлява порок на материалната незаконосъобразност на оспорения акт, който порок е с интензитет, обосноваващ нищожност поради обстоятелството, че спрямо териториите извън защитена зона (ЗЗ) „Добростан“ изобщо липсва основната материалноправна предпоставка по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Аргументите му за това са следните: 1. ПУРБ 2016-2021 г. по никакъв начин не прави разграничение между двете части на водното тяло – от вътрешната и външната страна на границите на ЗЗ „Добростан“, а водното тяло е посочено в цялост. Невъзможно е от акта да бъде извлечено обективно проследимо разграничение между двете части на реката, което да запази законосъобразността на акта спрямо частта от водното тяло от вътрешната страна на границата, съответно опорочава включването му в цялост; 2. Съгласно § 1, ал. 1, т. 37 от ДР на ЗВ водно тяло е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води, следователно законодателят изключва хипотезата на разделяне на река в отделни водни тела от двете страни на нейното русло, следователно дори в хипотеза на частично попадане в защитена зона или територия на водно тяло, в случаите когато тази зона или територия се възприеме като зона за защита на водите, конкретното водно тяло би следвало да или да се възприеме в пълнота като част от зоната или отново в пълнота да не се приобщи към зоната за защита на водите; 3. в подадения от Република България стандартен формуляр НАТУРА 2000 досежно ЗЗ „Добростан“ изрично е посочено,“ че от запад за естествена граница служат долините на река Чепеларска и Манастирска река, от юг Давидковска река, река Арда, и язовир „Кърджали; 4. възприемането в цялост на водно тяло като част от защитена зона, при положение, че границата на зоната преминава по нейното течение би представлявало незаконосъобразно и недопустимо разширяване на териториалния обхват на ограниченията свързани със защитената зона. Иска съдът да обяви нищожността на ПУРБ 2016-2021 г. в оспорените му части и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител Джурин оспорва жалбата, иска отхвърлянето и, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министерство на околната среда и водите, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Кючукова оспорва жалбата, иска отхвърлянето и, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му (ПУРБ) е приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „к“ от Закона за водите. Раздел 3 от него е озаглавен Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите. С него е прието, че Зоните за защита на водите (ЗЗВ) са със специална защита съгласно Рамковата директива по водите (Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година) и включват територии, определени по други директиви, като е извършено кодиране на зоните за защита на водите от различните категории в района на басейново управление. Съгласно т. 3.5.2. от Раздел 3, озаглавена Зони за защита на водите от „Натура 2000“ съгласно Директива 79/409/ЕИО за съхранението на дивите птици, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване в Източнобеломорски район са определени 36 зони за защита, които заемат 20,7% от площта на района за басейново управление. Защитените зони за опазване на дивите птици се обявяват на основание чл.12, ал.6 във връзка с чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие и т.1 от Решение на Министерския съвет № 122 от 02.03.2007г. (ДВ, бр.21 от 2007г.). Основните органи за управление и контрол на защитените зони за опазване на дивите птица са Министъра на околната среда и водите, Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и директорите на дирекции на националните паркове съгласно чл. 115 и чл. 117 от Закона за биологичното разнообразие. В т. 6 от Таблица № 11 към нея, Зони от „Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно директивата за птиците е посочена ЗЗ „Добростан, тип SPA, като сред определените повърхностни водни тела в зоната за защита на водите е и водно тяло с код BG3AR700R038. Същото водно тяло е посочено и в пълният актуализиран регистър на зоните за защита на водите в Източнобеломорски район в Приложение № 10 към Раздел 3. Със заповед № РД-528 от 26.05.2010 г., министърът на околната среда и водите на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие и т. 1 от Решение № 802 от 4.12.2007 г. на министерски съвет е обявена защитена зона „Добростан“ с обща площ от 836 554,406 дка, с посочени в заповедта предмет на опазване, цели, обхват и забрани. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е представила заключение съгласно което: 1. Цялата площ на поземлени имоти 20198.1.560, държавна публична собственост, територия, заета от води и водни обекти, НТП за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение и 55912.1.439, държавна частна собственост, територия заета от вода и водни обекти, НТП водно течение попадат в територията на ЗЗ „Добростан“; поземлени имоти 44584.10.504, общинска частна собственост, територия заета от води и водни обекти, НТП водно течение, река и 67355.2.71, държавна публична собственост, територия заета от води и водни обекти, НТП за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение попадат извън територията на ЗЗ „Добростан“, като граничат със нея; 2. Северната част на водно тяло „Река Давидковска след вливане на Глогинско дере“, с площ от 100,902 кв. км попада в ЗЗ „Добростан“. Цялата площ на водното тяло BG3AR700R038 е в размер на 141,9792 кв. км. и попада в защитена зона на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и в защитена зона на водите, чувствителни към биогенни елементи; 3. Поземлен имот 20198.1.560 попада в област Смолян, община Баните, с. Две тополи, ПИ 55912.1.439 попада в област Кърджали, община Ардино, с. Песнопой, ПИ 44584.10.504 попада в област Кърджали, община Ардино, с. Любино, ПИ 67355.2.71 попада в област Смолян, община Баните, с. Сливка, като и четирите имота са части от водно тяло „Река Давидковска след вливане на Глогинско дере“ с код BG3AR700R038. Съдът възприема заключението на експертизата като мотивирано и компетентно, изготвено въз основа на картен материал, същото не е оспорено и от страните. При установената по делото фактическа обстановка съдът приема следното: Въпросът с характера на оспорения акт и допустимостта на жалбата е разрешен с определение № 7432 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5994/2025 г. по описа на ВАС. Жалбата е подадена извън срока по чл. 179 АПК, но съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, какъвто е настоящият случай. Компетентността на издателя на акта не се оспорва от жалбоподателя. Същата произтича от чл. 160 ЗВ, съгласно който Плановете за управление на речните басейни и актуализирането им се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят не твърди нарушение на административнопроизводствените правила за приемане на акта в оспорената му част, основаващи нищожността му, такива не се установяват и от съда. Нищожността на оспорените части от ПУРБ 2016-2021 г., а именно Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 жалбоподателят основава на липса на основна материалноправна предпоставка за издаване на акта, поради включване на река Давидковска, с код BG3AR700R038, като попадаща в цялост в зона за защита на водите, определена на основание чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, при положение, че водното тяло попада само частично в териториалния обхват на защитената зона, определена с плана и като зона за защита на водите. Обстоятелството, че водно тяло с код BG3AR700R038 не попада изцяло в територията на ЗЗ „Добростан“ определена и като зона за защита на водите с оспорения ПУРБ се установява от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, зоните за защита на водите са и защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Териториалният обхват на зоните, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, се определя със заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и той не е предмет на ПУРБ. Защитена зона „Добростан“ е обявена със заповед № РД-528 от 26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите и включва изискуемото се съдържание по чл. 12, ал. 2, т. 4 от с. з. Съответно разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ дава възможност, при преценка, че когато в рамките на територията на зоната поддържането или подобряването на състоянието на водите е от значение за опазване на защитената зона, същата да се определи и като зона за защита на водите с ПУРБ, което е сторено в случая. При посочената нормативна уредба съдът намира за неоснователно твърдяното от жалбоподателите, че чл. 119, ал. 1, т. 5 ЗВ не е годно законово основание за издаване на оспорения акт в обжалваните му части, с които повърхностно водно тяло с код BG3AR700R038 е посочено като попадащо в зона за защита на водите. Установи се по делото от назначената съдебно-техническа експертиза и не се оспорва от жалбоподателите, че части от това водно тяло са в границите на защитена зона, обявена за такава по предвидения в ЗБР ред. При обявяването на защитената зона и за зона за защита на водите с ПУРБ, частите от водното тяло, попадащи в защитената зона не могат да бъдат изключени от нея при одобряването на ПУРБ при приложението на чл. 119, ал. 1, т. 5 ЗВ. Както бе посочено, териториалният обхват на защитената зона е определен със заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР, като ПУРБ единствено определя същата (в нейните рамки) и за зона за защита на водите. Неоснователни са при това положение доводите на жалбоподателите, че конкретното водно тяло би следвало или да се възприеме в пълнота като част или отново в пълнота да не се приобщи към зоната за защита на водите, съответно, че недопустимо се разширява териториалният обхват на ограниченията свързани със защитената зона. Липсата на конкретизация в този смисъл в обжалвания акт не може да основе неговата нищожност, при наличие на законово основание за приемането му, а евентуално неговата незаконосъобразност, която не подлежи на преценка в настоящето производство. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, на която жалбоподателите се основават, която изрично сочи, че не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5. По изложените съображения съдът намира жалбите за неоснователни. Не е налице соченото от жалбоподателите основание за прогласяване на нищожността на административния акт в оспорените му части. При този изход на спора искането на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да им се присъди такова в размер на по 120 евро на всеки от тях, което да се заплати от жалбоподателите. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно, във вр. с чл.184 АПК, Върховният административен съд