Определение № 207 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №5099/09.03.2022г., подадена от „Напоителни системи“ ЕАД, чрез юрисконсулт П., срещу разпореждане № 594 от 18.02.2022г., постановено по в. гр. д. № 818/2021 г. на Апелативен съд-София, с което е върната касационна жалба на жалбоподателя с вх.№21917/03.12.2021год., подадена срещу постановеното решение по същото дело. В частната жалба се сочи, че след като на 24.01.2022год. в деловодството на жалбоподателя е постъпило съобщение от въззивния Апелативен съд София с указание, че в едноседмичен срок следва да бъде заплатена държавна такса от 15лв., същата е заплатена в предвидения срок и с молба с изх.№ от 31.01.2022год. до съда е представено копие от платежния документ. Моли да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на касационна жалба като незаконосъобразно след като смята, че са изпълнени в срок дадените от съда указания за внасяне на държавна такса по касационната жалба. Подаден е отговор по частната жалба от М. С. Б., З. В. Б. и К. В. Б., с който се оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл.279 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното разпореждане от 18.02.2022год. САС, като въззивна инстанция е върнал касационна жалба от 03.12.2021год., подадена от „Напоителни системи“ЕАД срещу постановеното по делото решение от 27.10.2021год., което е подлежало на касационно обжалване и е спазен срока за подаването на жалбата. В мотивите си, за да постанови връщане на касационната жалба съдът е посочил, че с разпореждане от 11.01.2022год. са дадени указания на страната в едноседмичен срок да довнесе държавна такса от 15лв./ при внесена до този момент такса от 15лв. при общо дължима по касационна жалба от 30лв/, като е указано и, че при неизпълнение на указанията за представяне на доказателство за внасянето й в дадения срок жалбата ще бъде върната. Видно от приложеното съобщение указанието е връчено на 24.01.2022год. и въззивният съд е констатирал в мотивите си, че към 31.01.2022год., последния ден на дадения срок и към постановяване на обжалваното разпореждане не е последвало изпълнение на указанията за държавната такса, поради което е върната касационната жалба. Настоящият състав споделя крайния извод на апелативния съд. Независимо, че на 24.01.2022год. жалбоподателят, подал касационна жалба по която не е внесена изцяло държавната такса от 30лв. е получил препис от разпореждането от 11.01.2022год. от САС с указанията в седемдневен срок да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на още 15лв. и, че при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната, както и че на 31.01.2022год. е внесъл определената такса от 15лв., подготвена е молба, с която да се уведоми съда за внасянето й с изх.№ на деловодството на касатора от 31.01.2022год., видно от пощенското клеймо върху плика от пощенския клон придружаващ молбата, независимо, че неправилно е изпратена същата в деловодството на ВКС/ от където е препратена на САС/, датата на пощенското клеймо за изпращане на молбата е 01.02.2022год. Не се сочи друга дата на изпращане, а в частната си жалба жалбоподателят цитира изходящия в неговото деловодство дата на молбата, но не датата на подаването по пощата, която с оглед на чл.62, ал.2 ГПК е от значение. След като дадения законоустановен срок- седемдневен/едноседмичен/ за внасяне на държавната такса и за представяне на доказателството за това по делото е изтекъл на 31.01.2022год./присъствен ден/ и едва на следващия ден на 01.02.2022год. е подадена молбата от касатора с представеното доказателство за внасяне на таксата, представянето на това доказателство след срока не следва да се вземе в предвид от съда съобразно разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат в предвид от съда. В тази връзка е и практиката на ВКС- определение №575/24.07.2012год., постановено по ч. гр.дело №483/2012год., ІV г.о. на ВКС и определение №480/29.06.2021год. на ВКС по ч. гр.дело №2267/2021год., ІІІ г.о. В конкретния случай след като страната не е изпълнила в срок дадените указания на въззивния съд за отстраняване на нередовност на касационната жалба и внасяне на държавна такса по нея, правилно въззивният съд на основание чл.286, ал.1,т.2, вр. с чл.285, ал.1 и чл.284, ал.3, т.4 ГПК е върнал касационната жалба с обжалваното разпореждане от 18.02.2022год. С оглед на изложеното, атакуваното разпореждане, с което е върната касационната жалба на жалбоподателя е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение