Определение № 689 от 25.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1029/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място], срещу разпореждане №686 от 05.04.2023 г. по пр. вх.№3737/05.04.2023 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС. С обжалваното разпореждане е отказано образуването на търговско дело по т.н. „въззивна жалба“ на „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място], въз основа на която е образувана пр. вх.№3737/05.04.2023 г. В частната жалба се излагат съображения, че разпореждането е неправилно, тъй като с подаването на молба с вх.№501567/15.03.2023 г. за връщане на недължимо внесена държавна такса по образувано касационно производство, е инициирано самостоятелно производство, подлежащо на разглеждане от три инстанции, като материално правния спор за дължимостта на внесената държавна такса не е разрешен до момента, а писмо изх.№И 360/20.03.2023 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС представлява отказ от произнасяне по искането, който подлежи на обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С разпореждане №686 от 05.04.2023 г. по пр. вх.№3737/05.04.2023 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС е отказано образуването на търговско дело по т.н. „въззивна жалба“ на „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място] срещу писмо изх.№И 360/20.03.2023 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС, с което „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място] е уведомена, че административният ръководител не е компетентен да се произнесе по молба с вх.№501567/15.03.2023 г. за връщане на внесената по т.д.№724/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, държавна такса, тъй като освен, че не се установява хипотезата на чл.4б от ЗДТ, е налице и произнасяне на компетентния в случая касационен състав по т.д.№724/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение с определение №31 от 28.01.2022 г., с което е разрешен материално-правния спор за дължимост на процесната такса, респективно въпросът не може да бъде пререшаван. Обжалваното разпореждане е правилно. В процесната хипотеза, противно на твърденията на частния жалбоподателя, с определение №31 от 28.01.2022 г. по т.д.№724/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, въпросът за дължимостта на държавната такса по посоченото търговско дело е разрешен и този спор не може да бъде пререшаван с еднолично разпореждане на административния ръководител на ТК на ВКС. В този смисъл и тъй като писмо изх.№И 360/20.03.2023 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС, с което по същество на молителя е указан реда за връщане и компетентния орган, който може да върне недължимо внесена държавна такса, не представлява годен за обжалване съдебен акт, който да подлежи на обжалване, по т.н. „въззивна жалба“ срещу това писмо, не е следвало да се образува търговско дело, както е прието с обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение