Определение № 141 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1005/2012 г.

Производството е по чл.248 ал.1 във вр.с чл.81 и чл.78 ал. 3 и ал.8 ГПК. Образувано е по молба на Българската държава представлявана от Министъра на финансите чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт М.Ц. за допълване на постановеното по делото определение № 20/23.01.2014 г. в частта му за разноските с искане да бъде присъдено на молителя-ответник по касационната жалба дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция съгласно подадения отговор на касационната жалба с вх. № 10502/02.11.2012 г. и приложеното пълномощно на гл.юрисконсулт М. Ц. подписано от министъра на финансиите С. Д.. Ответникът по молбата [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че искането на държавата за присъждане на разноски е подадено след изтичане на законния срок и е неоснователно поради неуточненост на претендираната сума и липсата на списък за направените разноски по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, като прецени направеното искане, становищата на страните и след проверка на данните по делото констатира следното: Молбата за допълване по чл.248 ал. 1 ГПК на постановеното по делото определение от 23.01.2014 г. е подадена на 10.02.2014 г. и носи вх. № 1366 на регистратурата на ВКС. Същата е допустима, тъй като е спазен предвидения в чл.248 ал. 1 ГПК едномесечен срок от постановяването му, а разгледано по същество-направеното искане е основателно. Действително, с постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение № 20/23.01.2014 г. не са присъдени разноски в полза на ответника по касационната жалба, а такива са били поискани видно от представения по делото на 02.11.2012 г. от гл.юрисконсулт М.Ц. отговор на касационната жалба и приложеното към него пълномощно № П-49/30.07.2009 г. подписано от С. Д. като министър на финансите представляващ държавата съгласно чл.31 ал.1 ГПК в производството по това дело. Тъй като с постановеното от ВКС определение не е била уважена касационната жалба на [фирма] и не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1280/13.07.2012 г. по т.д.№ 4474/2011 г. касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 81 и чл. 78 ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на ответника по касационната жалба съответно юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда съгласно разпоредбите на чл.7 ал.2 т. 4 вр.с чл.9 от Наредба № 1/09.072004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата 9678 лв. Съгласно т.8 от ТР от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г на ОСГКТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските. За разлика от адвокатския хонорар, чието заплащане и размер следва да бъдат доказани от страната, която претендира заплащане на съдебни разноски, при представителството от юрисконсулт това не е необходимо, тъй като размерът на възнаграждението се определя на база минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбите на цитираната Наредба № 1/2004 г. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд