Определение № 638 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Глобал протекшън“ ЕООД, ЕИК 204773459, гр. София, бул. "Александър Стамболийски" 205, бл. офис 319, ет. 3, представлявано от Т. Белотелев, чрез адв. Димитров, срещу протоколно определение от 22.10.2024 г., постановено по адм. д. № 11 321/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е спряно производството по делото до приключване на т. д. №2/2024 г. на Върховния административен съд. Поддържат се противоречие на определението с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК и фактическа неизясненост на спора. Иска се отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК срещу подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен Ревизионен акт (РА) № Р-22221121006649-091-001/03.04.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 1411/04.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на „Глобал протекшън“ ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност в размер на 176 727,40 лв. и лихви 35 332,09 лв. За да спре производството по делото, административният съд е приел, че тълкувателното решение на ОСК на ВАС по образуваното тълкувателно дело № 2/2024 г. е от значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим субсидиарно. Въпросът, на който следва да бъде даден отговор с тълкувателното решение, е: "Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?". По тълкуването на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата на образувано и висящо тълкувателно дело, е прието Тълкувателно решение (ТР) № 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. от ОСГТК на ВКС, което задължително за съдилищата - чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според мотивите на цитираното ТР основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Образуваното тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателното дело съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Наличието на противоречива или неправилна практика като основание за приемане на тълкувателно решение според ТР № 8/2014 г. не е визирано в ГПК като основание първоинстанционните съдилища да се десезират от решаването на правния спор (временно или окончателно). При образувано тълкувателно дело по искане на компетентните органи по чл. 125 ЗСВ производството по конкретното дело подлежи на спиране само от състави на касационния съд. По така изложените съображения оспореното определение на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение