Решение № 592 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 23965 от 11.07.2025 г. по адм. д. № 2026/2024 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК203790854, гр. София против ревизионен акт (РА) № Р-22221023000009-091-001/25.09.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-22221023185985-003-001 от 12.10.2023 г., потвърден с решение № 1760/13.12.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП).

Срещу съдебния акт на АССГ е подадена касационна жалба от "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез адв. Л.Владимиров от САК. В жалбата подробно се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че от събраните писмени доказателства и проведената ССчЕ се установява, че спорните доставки са реално извършени, а първостепенният съд не е съобразил посочените тълкувателно приложими решения на СЕС при преценката на материална законосъобразност на оспорения РА, в резултат на което е достигнал до необосновани правни изводи за приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Б. Венева, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р-22221023000009-091-001/25.09.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-22221023185985-003-001 от 12.10.2023 г., потвърден с решение № 1760/13.12.2023 г. на директора на Дирекция " ОДОП " - София при ЦУ на НАП, с което на "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД са установени допълнително - корпоративен данък за 2020 г. в размер на 1 061, 60 лв. и лихви в размер на 256, 51 лв., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. 05. 2019 г., м. 08. 2020 г., м. 10. 2020 г., от м. 01. 2021 г. до м. 08. 2021 г. в размер на 1032, 27 лв. и лихви в размер на 382, 15 лв. и данък върху добавена стойност за периодите от м. 11. 2020 г. до м. 08. 2021 г. в размер на 47 431, 96 лв. и лихви в размер на 17 348, 78 лв.

Административен съд София-град е отхвърлил оспорването като е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК, включително относно ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, които са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК.

Решаващият съд е приел от фактическа страна, че търговецът "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД за процесния данъчен период е осъществявал търговия с детски и дамски обувки, чехли, стелки и връзки за обувки, производство на детски обувки на ишлеме по модели на дружеството, като дейността е упражнявана в складови и търговски помещения в гр. София, а също така и в търговски обект в Ринг Мол - София, който е закрит през 2020 г. предвид обявената пандемията от Ковид-19. Търговското дружество е извършвало и онлайн търговия с дрехи и обувки чрез електронен сайт www. nine. zone и платформата на Emag, като са изпращани стоки до клиенти чрез куриерското дружество "СПИДИ" АД, а сумите за стоките, платени с наложен платеж и/или пощенски паричен превод, са превеждани по банков път от куриера на ревизираното лице.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения РА, съдът е очертал материалноправните предпоставки на чл. 78 ЗКПО, чл. 68. ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и по чл. 42 от ЗДДФЛ. По отношение на задълженията за корпоративен данък за 2020 г., първоинстанционният съд е възприел изводите на данъчните органи, вкл. и тези на приетата по делото ССчЕ, че законосъобразно на основание чл. 78 ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на търговското дружество с 10 616, 00 лв., представляващи разликата между данъчната основа на продадените стоки и данъчната основа на отказаните доставки на стоки от клиентите. Формирана е данъчна печалба за 2020 г. от 67 393, 10 лв., върху която е установен корпоративен данък в размер на 6 739. 31 лв., в т. ч. дължим в размер на 1061. 60 лв., а за невнасянето на дължимия данък в срок е определена лихва в размер на 256. 51 лв.

Административен съд София-град е приел също така, че правилно и законосъобразно данъчните органи на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, са отказали право на данъчен кредит в размер на 44 189, 21 лв. по издадени 19 бр. фактури от "МОНТИ ФРУТ" ЕООД, 24 бр. фактури от "ЕВРОСТРОЙ 20" ЕООД, 3 бр. фактури от "ЕВРОПАРТНЕРС 2000" ЕООД и 3 бр. фактури от "ПИК СТРОЙ 19" ООД, с предмет обувки, чехли, боти, ботуши, облекло (мъжки блузи, дамски потници). Основните изводи на първоинстанционния съд са свързани с обстоятелството, че по процесните доставки липсват наименование, количество, стойност и вид на стоката, липсват доказателства за материална обезпеченост на доставчиците, не е доказано превозването на стоките по процесните доставки, а приложените към фактурите фискални бонове не документират извършено действително плащане, тъй като не съдържат задължителните реквизити по чл. 26. ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

По отношение на приложението на чл. 42 от ЗДДФЛ, АССГ е установил от фактическа страна, че "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД за периодите от м. 01. 2018 г. до м. 08. 2021 г. е разполагало с наети по трудови договори две лица на длъжност "продавач консултант"; едно лице на длъжност "технически секретар"; едно лице на длъжност "шофьор на лекотоварен автомобил"; едно лице на длъжност "оперативен счетоводител" и две лица на длъжност "организатор дейности", като дружеството е подало декларации обр. 6, но в тях не е декларирало удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ върху изплатените трудови възнаграждения на служителите и работниците. Решаващият съд е кредитирал заключението по допуснатата ССЕ, като съдебният експерт е съпоставил данните от разчетно-платежните месечни ведомости и декларациите обр. 6 за процесиите периоди и е установило начално салдо (задължения - удържан данък, невнесен по принадлежност) към 01.01.2020 г. в размер на 6 573, 10 лв. по кредита на с/ката. Обороти (задължения - удържан данък) в размер на 1 755, 32 лв. Обороти по дебита на с/ката (внесен данък) в размер на 1 398, 19 лв. Крайно салдо (задължения - удържан данък, невнесен по принадлежност) към 31.12.2020 г. в размер на 6 930, 23 лв. по кредита на с/ката. Според вещото лице състоянието на разчетите за данъци върху доходите на физическите лица за следващия отчетен период е както следва: Начално салдо (задължения - удържан данък, невнесен по принадлежност) към 01.01.2021 г. в размер на 6 930, 23 лв. по кредита на с/ката. Обороти (задължения - удържан данък) в размер на 1 693, 67 лв. Обороти по дебита на с/ката (внесен данък) в размер на 577, 03 лв. Крайно салдо (задължения - удържан данък, невнесен по принадлежност) към 31.12.2021 г. в размер на 8 046, 87 лв. по кредита на с/ката (по счетоводни данни от дружеството). Административният съд е цитирал дословно заключението на съдебния експерт като е посочил, че начислените трудови възнаграждения на персонал по разчетно - платежните ведомости за заплатите и съпътстващите ги рекапитулации, за периодите по делото са общо в размер на 15 198, 10 лв., което представлява база за облагане с данък ДДФЛ (ДОД), като в случая е удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 1 519, 83 лв. (или 10 %), осчетоводен е данък по кредита на с/ка 454 в размер на 1 519, 05 лв., а е деклариран данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в Декларации обр. 6 в размер на 1 512, 51 лв. Деклариран е данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в Декларации обр. 6, представени пред ТД на НАП, по данни от Справка от ИМ на НАП в размер на 586, 10 лв., а дължим (удържан) е данък по РПВ и Рекапитулация в размер на 1 519, 83 лв. Внесен е данък ДДФЛ (ДОД) по чл. 42 от ЗДДФЛ по банков път 487, 56 лв. Остатъкът за внасяне по принадлежност е определен на 1 032, 27 лв. като в този размер е и установеният с РА и поправен с РАПРА №П-22221023185985-003-001 от 12.10.2023 г. данък върху доходите от трудовите и приравнени на тях правоотношения. По тази причина е отхвърлена жалбата на "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу оспорения РА и в тази й част.

Въз основа на горното е прието, че констатациите на данъчната администрация са законосъобразни, поради което и РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимия ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд София-град е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. приетата ССчЕ, за да достигне до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.

По отношение на установените задължения по ЗКПО

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от АССГ. Спорните въпроси са от материалноправен характер и се свеждат до това правилно ли е извършено от органа по приходите увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО.

Основните доводи на касатора повтарят възраженията на жалбата пред първоинстанционния съд, че следва да се отчете връщането на стоките, за които са изплатени суми в брой при лично предаване на управителя на "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД

1. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт относно определените задължения за корпоративен данък поради извършена корекция на финансовия резултат на дружеството по чл. 78 от ЗКПО.

Между страните е безпорно, а и от събраните по делото доказателства, в т. ч. и изводите от заключението по приетата ССЕ, че за извършените продажби по интернет "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД е отчело в счетоводството си приходи в размер на 13 108, 26 лв., с посочено основание "продажби чрез пощенски паричен превод". От куриерското дружество"СПИДИ" АД са приложени електронни изявления, предоставени са конкретни данни за вида и стойността на изпратените стоки от "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за размера на полученото плащане от клиентите и за последвалите преводи към търговското дружество. От тях е установено, както и от заключението на съдебния експерт, че по счетоводни данни, извлечени от разчетната с/ка 411 "Клиенти", аналитична партида 9999 в кореспонденция със с/ка 5031 "Разплащателна сметка в лева" на "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за периода м. 01. 2020 г. до м. 12. 2020 г. са отразени постъпления, изплатени суми от "СПИДИ" АД с произход от клиенти при осъществяване на електронна - онлайн търговия на стоки, общо в размер на 34 395, 13 лв. С РА са установени постъпления - изплатени суми от клиенти при осъществяване на онлайн търговия чрез "СПИДИ" АД, общо в размер на 33 983, 83 лв., в т. ч. данъчна основа 28 324, 85 лв. Върнатите суми по банков път на клиенти са 5 520, 19 лв., в т. ч. данъчна основа 4 600, 16 лв. С протоколи за продажби чрез пощенски паричен превод са отчетени приходи от продажби чрез онлайн търговия общо в размер на 13108, 26 лв. По счетоводни данни тяхното отражение е по с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки" в кореспонденция с разчетната с/ка 411 "Клиенти". В този размер са посочени приходите и по РА. Има неотчетени с протокол и неосчетоводени приходи от продажби онлайн търговия, осъществявана чрез "СПИДИ" ЕАД, за които по счетоводни данни са изплатени суми от "СПИДИ" АД без ДДС е размер на 28 324, 85 лв. От тях се спадат отчетени приходи от онлайн продажби 13 108, 26 лв. и върнати суми на клиенти 4 600, 16 лв. без ДДС, като остават неотчетени приходи от продажби 10 616, 43 лв.

Правилно първоинстанционният съд е приел наличието на хипотезата на чл. 78 от ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2020 г. в посока увеличение с 10 616, 00 лв., представляващи разликата между данъчната основа на продадените стоки и данъчната основа на отказаните доставки на стоки от клиентите. Формирана е данъчна печалба за 2020 г. от 67 393, 10 лв., върху която е установен корпоративен данък в размер на 6 739. 31 лв., в т. ч. дължим в размер на 1 061. 60 лв. За невнасянето на дължимия данък в срок е определена лихва в размер на 256. 51 лв.

По отношение на установените задължения по ЗДДС

Съдът намира за необходимо да отбележи, с оглед изброените решение на СЕС в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В конкретния случай се касае за доставка на родовоопределени вещи (обувки, чехли, боти, ботуши, облекло - мъжки блузи и дамски тениски и потници) и собствеността на такива вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаване или определяне по друг начин. Правилно АССГ приема, че е релевантно да се установи, че получената от жалбоподателя стока е в изпълнение на престацията по договори именно с установените преки доставчици. В тази връзка е необходимо да се изследва изпълнението на фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС за процесните доставки от съответните доставчици.

В хода на предходната ревизия са извършени насрещни проверки на посочените доставчици "МОНТИ ФРУТ" ЕООД, "ЕВРОСТРОЙ 20" ЕООД и "ЕВРОПАРТНЕРС 2000" ЕООД, които не са представили доказателства за изпълнение на фактурираните доставки към "РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Действително ревизираното дружество е представило фактури, фискални касови бонове, приемо-предавателни протоколи и пътни листове към издадените фактури от "МОНТИ ФРУТ" ЕООД и "ЕВРОСТРОЙ 20" ЕООД, с данни за МПС и водач П. Ш., но при извършената насрещна проверка на П. Ш. писмено е заявил, че не познава посочените дружества и не е извършил транспорт на стоки от тяхно име и за тяхна сметка. Наред с това количество от всеки вид от стоката не е вписано в протокола за предаване и приемане, като същевременно не е включено и във фактурите на доставчиците.

В хода на ревизията е установено също така, че "ЕВРОСТРОЙ 20" ЕООД "ЕВРОПАРТНЕРС 2000" ЕООД и "МОНТИ ФРУТ" ЕООД не са отразили част от процесиите фактури в дневниците си за продажби за съответните периоди, а по данни от ИС на НАП няма данни за придобити стоки от процесните доставчици. Решаващият съд е изложил подробни мотиви за приложението на чл. 68. ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция.

Неоснователни са доводите на касатора относно приложението на чл. 86, ал. 2, чл. 25, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗДДС. При наличието на установено несъответствие между предоставените данни от "СПИДИ" АД и счетоводните данни на дружеството за извършени онлайн продажби за периодите от м. 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г., правилно данъчните органи са приели, че „РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е отчело приходи и не е издало данъчен документ по ЗДДС за доставени пратки на физически лица, платени чрез пощенски преводи на стойност 42 321, 30 лв., за които е следвало да начисли ДДС в размер на 7 055, 23 лв. Същевременно ревизиращите органи, са кредитирали представените от ревизираното лице банкови извлечения с данни за възстановени по банков път средства на клиенти във връзка с върнати стоки на стойност 6 014, 41 лв. с включен ДДС и са приели, че дружеството е следвало да намали данъчната основа на доставките и начисления ДДС в размер на 1 000. 40 лв., поради което тази сума е приспадната от ДДС, изчислен въз основа на данните от "СПИДИ" АД и с РА е установен ДДС в размер на 6 054, 83 лв. за периодите от м. 12. 2020 г. до м. 08. 2021 г., на основание чл. 86, ал. 2, чл. 25. ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗДДС. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 67, аз. 2 и ал. 3 от ЗДДС и данъкът е включен в стойността на осъществените пратки чрез "СПИДИ" АД.

3. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно приложението на чл. 42 от ЗДДФЛ

Дружеството е подало декларации обр. 6, но в тях не е декларирало удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ върху изплатените трудови възнаграждения за м. 01. 2018 г. до м. 08. 2021 г. и законосъобразно е установен данък в общ размер на 1 032, 27 лв. (коригиран с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-22221023185985-003-001 от 12.10.2023 г.) за процесиите периоди, през които са изплатени възнагражденията на работниците и служителите. За невнасяне на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ в законоустановения срок са определени лихви за забава в размер на 382, 15 лв. Констатациите в РА не са опровергани от жалбоподателя, а приетата ССчЕ потвърждава изводите на ревизиращите органи.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските пред касационната инстанция:

При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът „РАЙВЪЛ ШУУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 051,06 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При определяне на размера на разноските, настоящата инстанция, съобрази, че липсва възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение