Определение № 6854 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Т. Г. И., от гр. Варна, [улица], [адрес], чрез адв. И. Н. А. от АК - Варна, срещу Определение № 13402/11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2555/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-8804/12.10.2024 г., издадена от Мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Варна. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят оспорва факта, че указанията на съда във връзка с отстраняване на констатираната нередовност на жалбата не са изпълнени в законоустановения срок. В подкрепа на тезата си развива доводи за нередовно проведена процедурата по съобщаването им. Ответникът - Мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Варна, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оглед обстоятелството, че при депозиране на жалбата на Т. Г. И. срещу ЗППАМ № GPAM-8804/12.10.2024 г. в надлежния съд е липсвал документ за платена държавна такса, с Разпореждане № 11291/04.11.2024 г. на съдия-докладчика в първоинстанционния съд, жалбата е оставена без движение с указание до подателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса в размер на 10 (десет) лева и представи в съда документ, удостоверяващ плащането. Адресът е изрично уведомен за последиците при неизпълнение. Съобщението е изпратено на жалбоподателя на изрично посочения в титулната част на жалбата адрес на електронната поща на адв. Ангелов, на датата 04.11.2024 г. Изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 137, ал. 3 АПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 18.11.2024 г. С оспореното Определение № 13402/11.12.2024 г., приемайки че подателят не е отстранил в указания от съда срок нередовностите на жалбата, първоинстанционният съд е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С молба вх. № 19152/16.12.2024 г., подадена по електронната поща на съда, Т. И. чрез адв. И. Ангелов е поискал възстановяване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане № 11291/04.11.2024 г. указания, като е приложил и платежно нареждане от дата 16.12.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 10 (десет) лева. С Определение № 5470/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2555/2024 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането. Доводите на жалбоподателя във връзка с редовността на връчването на Разпореждане № 11291/04.11.2024 г. са подробно обсъдени в контекста на преценката за причините за процесуалното му бездействие, довело до пропускане на законоустановения срок за изпълнение на задължителните указания на съда. Определението не е обжалвано, влязло е в сила и разрешава по окончателен начин въпроса за законосъобразността на уведомяването на страната като правнорелевантен факт при изчисляване срока за изпълнение на указанията по чл. 158, ал. 1 АПК. Отделно от това - правен non sens е да се претендира възстановяване на пропуснат срок за извършване на указано процесуално действие и същевременно да се поддържа в настоящото производство, че този срок не е започнал да тече поради ненадлежното уведомяване на страната. На базата на така установените факти, решаващият съд процесуално законосъобразно, на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Т. Г. И., като е прекратил образуването по нея съдебно производство. След като подателят е бил надлежно уведомен и не е изпълнил в срок задължителните указания на съда да внесе определената държавна такса и представи доказателства за това, образуваното съдебно-административно производство правилно е било прекратено поради неотстраняване на констатираните нередовности на жалбата. Срокът за отстраняването им е преклузивен и процесуалноправният ефект на пропускането му води до преклудиране на възможността за съдебна защита. Оспореното определение е правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение