Определение № 139 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2409/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 608 от 22.11.2022г. по делото касационната жалба на „Милмакс“ ЕООД срещу решение № 71 от 27.06.2022г. по в.гр.д. № 83/2022г. на Окръжен съд – Търговище е върната и производството е прекратено. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна „Месни продукти – НСС“ ЕООД сумата от 1 100 лева разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК. Определението в прекратителната част е потвърдено с определение № 100 от 10.02.2023г. по т.д. № 177/2023г. на друг състав на ВКС, ТК, І т.о., образувано по частна касационна жалба на „Милмакс“ ЕООД. В частната жалба на касатора е направено оплакване срещу прекратителното определение в частта за разноските, при което жалбата в тази част има характер на молба по чл. 248 от ГПК. Искането за промяна на определите за плащане разноски е обосновано с това, че не е имало основание да се присъждат разноски, тъй като не е проведено касационно производство. Евентуално се иска разноските за адвокат на насрещната страна да бъдат намалени като прекомерни съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. С подаден отговор на частната касационна жалба „Месни продукти – НСС“ ЕООД е отговорило и на искането по чл. 248 от ГПК – че разноски по чл. 81 от ГПК се дължат за всяка една съдебна инстанция, включително при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 от ГПК), като платеното адвокатско възнаграждение е близо до минимума, а съгласно действащата редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която страната счита приложима – и значително по-ниско. Подадената молба за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 22.11.2022г. е прекратено образуваното по касационната жалба на „Милмакс“ ЕООД съдебно производство, при което, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне и по искането на насрещната страна за присъждане на разноски, така както тези разноски са били поискани. Разноските са и установени - 1 100 лева по представен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022г., сключен между „Месни продукти – НСС“ ЕООД и адв. Д. Т., и за които е удостоверено, че са платени в брой. За възнаграждението от 1 100 лева не може да се приеме, че е прекомерно – в значителна степен несъответно на действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед обжалваемия интерес (18 672 лева) това адвокатско възнаграждение е с около една трета повече от минималния размер по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие (15.09.2022г.) – ѕ от минималното възнаграждение от 1 090. 16 лева – 817. 62 лева. Същевременно подаденият отговор на касационната жалба, във връзка с който са направени разноските, е съдържал съображения по допустимостта на жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, така както тези основания са били посочени от самия касатор като подлежащи на разглеждане от касационния съд. При изложеното няма основание за изменение на прекратителното определение от 22.11.2022г. в частта на разноските – отмяна на присъдените на насрещната страна разноски, съответно намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Воден от горното съдът