Решение № 6562 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 279/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационни жалби на А. С. К. и В. Д. К., чрез процесуален представител, както и на Националната здравноосигурителна каса, подадени против Решение №7979/16.07.2025 г., постановено по адм. д. №2031/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторите А. К. и В. К. обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях в лично качество искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменени като незаконосъобразни откази на Център „Фонд за лечение на деца“, както и в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на малолетната А. А. К.. Поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и претърпените от родителите вреди. Излагат доводи, че именно те са водили административните производства, организирали са набирането на средства, поемали са задължения и са понесли непосредствено негативните последици от отказите на административния орган. Считат, че нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не съдържа ограничение относно кръга на увредените лица и че тълкуването на съда необосновано стеснява приложното поле на закона. Оспорват и размера на присъденото обезщетение на А. К. като занижен и несъответстващ на действително претърпените вреди. Националната здравноосигурителна каса обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният от името на А. А. К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че не е доказана пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и установените негативни преживявания на детето. Излага доводи за неправилна преценка на събраните доказателства и за необоснованост на извода за настъпили вреди. Оспорва и размера на присъденото обезщетение като завишен. Ответниците по касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител, оспорват същата като неоснователна. Отвнетникцата А. А. К., чрез законния си представител А. С. К., редовно призована, не е изразила становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на А. С. К. и В. Д. К. и неоснователност на касационната жалба на НЗОК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди данните по делото, доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 211 АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ищците А. К. и В. К. са родители на малолетната А. А. К., родена на [дата]., при която непосредствено след раждането е установено [заличен текст], характеризиращо се с [заличен текст]. След консултации в страната и чужбина родителите били насочени към лечение извън България, включително в Австрия и впоследствие в специализирана клиника в САЩ, където била разработена методика за извършване на операция [заличен текст]. По заявление от 03.05.2016 г. за финансово подпомагане на лечението в чужбина директорът на ЦФЛД постановил Решение №842/17.08.2016 г., с което отказал финансиране. Отказът бил отменен с влязло в сила съдебно решение. По последващо заявление от 19.10.2016 г. административният орган отговорил с писмо, с което оставил заявлението без разглеждане и прекратил производството, като и този акт бил отменен по съдебен ред. Впоследствие с Заповед №660/20.07.2018 г. директорът на ЦФЛД постановил нов отказ за финансово подпомагане, който също бил отменен като незаконосъобразен с влезли в сила съдебни решения. Едва през 2020 г. било разрешено лечението на детето в чужбина, като част от направените разходи били възстановени. Установено е още, че поради отказите на административния орган и необходимостта от своевременно лечение родителите организирали множество благотворителни кампании, теглили заеми и събирали средства за извършване на лечението в САЩ. По делото са представени договори за заем, медицинска документация, както и свидетелски показания относно емоционалното и психическо състояние на семейството през процесния период. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че заболяването е тежко и лечението му е продължително, като оперативните интервенции са свързани с болка и продължителен възстановителен процес. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице отменени като незаконосъобразни административни актове, постановени при осъществяване на административна дейност, както и настъпили вреди. Съдът е приел обаче, че по отношение на претенциите на А. К. и В. К. липсва пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и претендираните вреди, тъй като адресат на отказите и носител на субективното право на финансово подпомагане е малолетната А. К.. Приел е, че вредите, които родителите са претърпели във връзка със заболяването и лечението на детето, макар житейски обясними и безспорно съществуващи, не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните административни актове. По отношение на предявените от името на А. К. искове съдът е приел, че е доказано настъпването на неимуществени вреди вследствие на продължителното административно и съдебно забавяне на лечението и е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лева, като е отхвърлил претенцията за разликата над този размер и изцяло е отхвърлил иска за имуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно липсата на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на претенциите на А. К. и В. К., предявени в лично качество. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Подлежащи на обезщетяване са само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая отменените административни актове са постановени по заявления за финансово подпомагане на лечение на малолетната А. К. и засягат пряко нейното право на лечение и финансиране. Именно тя е носител на засегнатото субективно право и адресат на отказите. Действително, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, от житейска и морална гледна точка е безспорно, че отказите за финансиране на лечението са се отразили тежко върху родителите, довели са до силен емоционален стрес, организиране на кампании за набиране на средства, поемане на задължения и влошаване на психическото и физическото им състояние. Тези вреди обаче не са пряка и непосредствена последица от самите административни актове по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а произтичат от обстоятелството, че те са родители на тежко болно дете и са били ангажирани с осигуряване на лечението му. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд, правилно обсъдена от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че самото участие на родителите в административното производство ги превръща в пряко увредени лица по смисъла на ЗОДОВ. Подаването на заявленията и воденето на кореспонденция с административния орган е извършвано от тях в качеството им на законни представители на малолетното дете, а не като носители на собствено материално право на финансиране. Поради това правилно съдът е приел липса на пряка причинно-следствена връзка между отменените откази и претендираните от тях лично вреди. Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд относно неимуществените вреди, претърпени от А. К.. От събраните доказателства безспорно се установява, че вследствие на незаконосъобразните откази и продължителното административно и съдебно развитие на спора лечението на детето е било забавено, което е довело до продължителна несигурност, множество медицински интервенции и негативни преживявания в хода на развитието му. Освен това родителите са били и силно ангажирани в осигуряване на липсващите средства за лечението по алтернативни начини, вместо да се фокусират върху състоянието и лечението на детето, от което може да се направи извод, че страда самото то. Поради това правилно съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Неоснователни са и възраженията на НЗОК относно липсата на причинна връзка. Незаконосъобразните откази са обусловили необходимостта от продължително съдебно оспорване и са препятствали своевременното осигуряване на лечение, поради което правилно съдът е приел, че между тях и настъпилите неимуществени вреди съществува пряка причинна връзка. Настоящият състав намира за правилен и извода относно размера на присъденото обезщетение. Съобразени са характерът и продължителността на претърпените вреди, възрастта на детето, естеството на заболяването, периодът на несигурност и необходимостта от многогодишно лечение. Определеният размер от 20 000 лева съответства на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не се явява нито явно занижен, нито прекомерен. При тези съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и при обоснованост на фактическите и правните изводи. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касационното производство и неоснователността на двете касационни жалби, разноски по компенсация на страните не следва да се присъждат Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,