Решение № 2597 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от В. Т. Т. от гр. Стара Загора, представлявана от Адвокатско съдружие „Андреева, Цонева, Колева“, срещу решение № 3055 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело № 452/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна и присъдени разноски в полза на ответника. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката съдът не е отговорил на основното и възражение защо след като в предходното административно производство административният орган е дал указания за заплащане на недостигащ и осигурителен стаж, заплатен от нея впоследствие на осн. чл.9а от КСО, с оспореното разпореждане този осигурителен стаж не бил зачетен. Счита за неправилни изводите на съда за несъществуващо процесуално нарушение на административния орган предвид ненадлежно връчване на първоначално издадено разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара Загора, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Крумова, в представения писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-23-42 от 06.03.2025 г. на Т. срещу разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, Стара Загора. От фактическа страна е установено, че първоначалната пенсия на Т. е отпусната с разпореждане от 03.12.2020 г. на жалбоподателката по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, пожизнено, считано от датата на заявлението й – 23.09.2020 г. при сумарно зачетен осигурителен стаж в размер на 31 г. и 23 дни и осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО в размер на 4 г., 9 месеца и 7 дни – общо 35 г. и 10 месеца, след заплащане на недостигащ стаж по чл.9а от КСО. Измежду зачетения стаж е и този, придобит в осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД за периода от 10.04.2000 г. до 10.02.2008 г. /7 г., 10 месеца/. Вследствие събрани доказателства от извършена на осигурителя проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора, е установена липса на упражнявана трудова дейност от страна на Т. и в този смисъл липса на основание за осигуряването й по смисъла на КСО. Издадени са задължителни предписания №ЗД-1-23-00970260 от 23.07.2021 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО чрез заличаване на декларации обр.1 за В. Т. за вид осигурен с код 01, за целия период от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. За въпросния период осигурителната информация е заличена служебно. Във връзка с новоустановените обстоятелства с влязло в сила разпореждане [номер] от 15.04.2022г. са отменени разпорежданията за отпускане на ЛПОСВ на Т. и е отказано отпускане на ЛПОСВ при наличие на 23год. 07мес.23дни стаж при изискуем 35год.10дни. Със заявление с вх. №2113-23-2788 от 11.10.2024 г., лицето е отправила искане за отпускане на ЛПОСВ и с Разпореждане от 17.10.2024г. и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл.70, ал.13 от КСО на осн. чл.68, ал.3 от КСО. Към този момент на Т. е отпусната пенсия в минимален размер от 493.48 лв., до определяне на размера й по реда на КСО, ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, при зачетен осигурителен стаж в размер на 23 г., 7 месеца и 23 дни – размерът, зачетен към 15.04.2022 г., след изключване на осигурителния стаж от „Силвен-2000“ ЕООД и непризнаването на стажа по чл.9а, ал.2 от КСО. С процесното разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, Стара Загора, пенсията на Т. е изменена на осн. чл.99, ал.1,т.2,б“а“ от КСО, като е извършена нова преценка на правото на пенсия, като считано от 11.10.2024 г. е изменена отпуснатата й в минимален размер ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, като е определен действителен такъв в размер на 460.24 лв., приравнен на минималния за страната от 493.48 лв. Зачетеният осигурителен стаж от трета категория труд е в размер на 27 г., 8 месеца и 11 дни, при общ осигурителен доход в размер на 54 083.28 лв. и индивидуален коефициент -0,6661. Стажът по реда на чл.9а, ал. 2 от КСО, зачетен при отпускане на пенсията през 2020 г. не е взет предвид, доколкото очевидно лицето не отговаря на условието за недостигащ осигурителен стаж до 5 г. В хода на първоинстанционното производство съдът не е установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство. Правилно е очертан спорният по делото предмет относно приложението на чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО във връзка с чл.9а от кодекса, доколкото Т. е възразила срещу незачетения осигурителен стаж за времето, през което се е обучавала и заплатените от нея през 2020 г. осигурителни вноски. За да счете за правилно решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, съдът приел за доказано и безспорно обстоятелството, че за периода от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. Т. не е била осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО при осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД, след заличаване на данни за осигурителна информация, поради което при определяне на ЛПОСВ този стаж не е зачетен. Във връзка с извършена нова преценка правата на лицето, е изменено разпореждането от 03.12.2020 г., като е постанови отказ за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, доколкото изключването на осигурителния стаж в размер на 7 г. и 10 месеца е довело до липсата на предпоставките за отпускането й. След намалението осигурителния стаж остава в размер на 23 г., 7 месеца и 23 дни при изискуем се от 35 г. и 10 месеца. Съдът приел за правилна и извършената нова преценка през 2024 г., като отново този период не е зачетен за осигурителен стаж. Изложени са правни изводи за липса на една от визираните в нормата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО предпоставки за отпускане на ЛПОСВ - наличието на осигурителен стаж в размер на 36 години и 6 месеца. Дори и след зачитането на периодите, през които жалбоподателката се е самоосигурявала, този осигурителен стаж възлиза на 27 години, 8 месеца и 11 дни и дори и да се прибави заплатеният осигурителен стаж на осн. чл.9а, ал.2 от КСО, то пак не достига осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Съдът правилно е приел, че недостигащия стаж за придобиване на право за ЛПОСВ в случая е над 5 г., поради което заплатените през 2020 г. осигурителни вноски не могат да са в полза на лицето за придобиване на пенсия по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. За осигурителен стаж се приемат само реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. По делото е установено и не е оспорено обстоятелството, че осигурителните права на Т., придобити при осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД, след заличаване на данни за осигурителна информация, са служебно заличени през процесните периоди. След като от лицето не са ангажирани доказателства за реално полагане на труд в полза на дружеството, то заличената осигурителна информация правилно е възприета от административния орган като основание за отмяна на пенсионни права за периода от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че Т. не е адресат на издадените задължителни предписания, поради което не е засегната от тях пряко и непосредствено. Според актуалната практика на ВАС, с която е изоставена предходната практика, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. В случая липсват данни предписанията да са били надлежно оспорени от осигурителя, поради което са породили правното действие на стабилен административен акт, който следва да бъде съобразен в настоящото производство. Тъй като лицето не е участвало в производството по издаването им и в това по евентуалното оспорване на задължителните предписания, за него няма пречка, при условията на главно и пълно доказване да установи действителното осъществяване на трудовата функция, респ. съществуващо осигурително правоотношение. Такова доказване обаче липсва да е осъществено в хода на първоинстанционното производство. Доколкото задължителните предписания пряко и непосредствено засягат лицето, то разполага с правната възможност самостоятелно да ги обжалва и при евентуален позитивен за нея резултат да иска изменение на разпореждането по реда на чл. 99 от КСО. По тези съображения и поради на липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като касаторката бъде осъдена да заплати такова в размер на 100 евро на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,