Определение № 4230 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. Г. от гр. Търговище, чрез адв.С. Маринова срещу Определение № 421/11.03.2025 г. по адм.дело № 14/2025 г. на Административен съд – Търговище, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-116/2025 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като липсвали основания за спиране на производството. Заявява, че чл.62 § 1 и 2 от Регламент № 883/2004 г. е бил тълкуван от СЕС по дело С-29/19. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 631, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране. Излага, че с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ Търговище изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е посочил, че от Административен съд – Благоевград е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-116/2025 г. Счел е, че е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поставеният за решаване пред СЕС въпрос е от съществено значение за произнасянето по жалбата срещу оспорения административен акт. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд – Търговище следва да бъде извършена преценка относно законосъобразността на Решение № 2153-25-377/18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-71-7/20.11.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 79,08 лв., считано от 06.01.2024г. до 05.11.2024 г. Спорният въпрос по делото е размерът на възнаграждението получавано от жалбоподателя за периода от 04.03.2023 г. до 05.01.2024 г. при осигурител в Кипър, представляващ последната трудова заетост и въз основа на който е определено ПОБ. Твърдението в жалбата е, че за този период същия е получил възнаграждения в общ размер на 50166.66 лв., а констатацията на административния орган е за осигурителен доход в размер на 27545.91 лв. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-116/2025 г. на СЕС е във връзка с приложението на чл.54б ал.8 от КСО и имащ предвид съобразяването при определяне размера на ПОБ на доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. По настоящото дело липсва такъв спор, доколкото при издаването на оспорения административен акт е съобразен само последния осигурител доход в друга държава членка на ЕС. Спорът е единствено за размера на този осигурителен доход и е неотносим към поставения с преюдициалното запитване на АдмС Благоевград до СЕС. Преюдициалност е налице само при наличие на спор с предмет, разрешаването на който би било от значение за правилното решаване на висящия пред съда, който извършва преценката, спор. Като е достигнал до различни правни изводи, Административен съд – Търговище е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на АдмС Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото пред ВАС следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това съгласно чл. 226, ал. 3 АПК вр. чл. 236 АПК, по претендираните от страните разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение