Определение № 187 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 194/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТРЪСТ ТРЕЖЪРИ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу определение № 50230/16.11.2022 г. по т. д. № 1909/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 260797/07.03.2022г. по в.гр.д. №10132/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II А въззивен състав. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като предходният състав е обсъждал единствено обстоятелства около хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която не е поддържана в молбата му за отмяна – твърди, че от изложените обстоятелства се обоснова хипотезиса на т. 1 от същата норма. Релевира допълнителни възражения за недопустимост на атакуваното решение на градския съд поради нарушена родова подсъдност. При изложените доводи формулира искане за постановяване на определение, с което атакуваното такова бъде отменено, за да бъдат продължени процесуалните действия по разглеждане на молбата за отмяна. „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД ангажира становище за неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията за изначално поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по т. 5. Излага аргументи за това кои обстоятелства се явяват „нови“ по смисъла на посочената разпоредба, считайки, че същите не са налице в конкретния случай. Претендира 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по т. д. № 1909/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО е образувано по молба за отмяна на решение № 260 797/07.03.2022 г. по в.гр.д. № 10132/2020г. на Софийски градски съд. В молбата, освен че изрично е посочена нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се поддържа, че е налице „ново обстоятелство“ (стр. 3 от молбата за отмяна, абзац първи и втори), изразяващо се в промяна характера на производството от гражданско на търговско, което е осъществено с решението, а с доклада по делото, вследствие нарушаване на процесуалните правила и е довело до лишаване на страната от правото ѝ на обжалване. С разпореждане от 11.10.2022 г. на „ТРЪСТ ТРЕЖЪРИ БЪЛГАРИЯ“ АД са дадени указания за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК чрез излагане на обстоятелства, съставляващи някое от основанията на чл. 303, ал. 1 ГПК. С атакуваното в настоящото производство определение е прието, че молбата на „ТРЪСТ ТРЕЖЪРИ БЪЛГАРИЯ“ АД е недопустима. Въпреки дадената възможност, депозираната от „ТРЪСТ ТРЕЖЪРИ БЪЛГАРИЯ“ АД молба за изпълнение на указанията с вх. № 508786/01.11.2022 г. не съдържа конкретни твърдения за наличие на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквото е изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Същата преповтаря вече изложените в първоначално подадената молба за отмяна на решението на СГС съображения, които обаче не могат да бъдат подведени под нито едно от основанията за отмяна, които се съдържат в нормата на чл. 303 ГПК. Мотивите на предходния състав на ВКС следва да бъдат изцяло споделени, тъй като почиват на задължителните постановки, дадени с ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът неправилно е обсъждал единствено обстоятелства около хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а не тази в т. 1, което основание е поддържаното в молбата за отмяна. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. За да е налице посоченото отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни, или не е могъл да се снабди с тях, и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска поради релевантността си за спора. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които ВКС може да даде правна квалификация по чл. 303 или чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването по чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. В случая страната не е поддържала нито едно от тези основания, изводимо от фактите и обстоятелствата, изложени в оставената без разглеждане молба за отмяна. Оплакванията на страната са изцяло свързани с недопустимост на въззивното решение, евентуално неговата нищожност или неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в преквалифицирането на делото като търговско, както с нарушение на материалния закон във връзка с последиците от твърдените действия на ответника по демонтаж на вградена климатична инсталация. Същите биха били относими към хипотезата на чл. 284, ал. 1, т. 3 вр. чл. 281 ГПК, но не и в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. За пълнота следва да се отбележи, че касационната обжалваемост на съдебното решение не се определя от състава, който го е постановил, а от процесуалния закон, поради което пропускът на молителя да го стори в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК не може да се санира по извънинстанционния способ за отмяна на неправилни съдебни решения. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. На ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС