Определение № 5627 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Горанов, чрез пълномощник адв. З. Тончев, против разпореждане № 1447 от 18.04.2024г., по вх. № 1471/11.03.2024г., постановено по адм. дело № 972/2023г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 1471/11.03.2024г. и допълнение към нея с вх. № 1539/14.03.2024г., подадени от Г. Горанов против решение № 887 от 06.03.2024г., постановено по същото дело. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното разпореждане e незаконосъобразно. По същество са развити аргументи, относими към правилността на решение № 887 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело № 972/2023г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Г. Горанов с искане за прогласяване нищожността на заповед № РД-11-255/15.12.2020г. на заместник-кмета на община Плевен. Иска се отмяна на разпореждането. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане решаващият състав на Административен съд Плевен, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба и допълнението към нея, подадени от Г. Горанов срещу решение № 887 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело № 972/2023г. по описа на Административен съд Плевен, като е приел, че са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното разпореждане е правилно. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на Г. Горанов против заповед № РД-11-255/15.12.2020г. на заместник-кмета на община Плевен, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и Г. Горанов за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, [улица]. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 5 ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т.е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, независимо от характера на претендирания порок – дали се твърди нищожност или незаконосъобразност на акта, в каквато насока са доводите на частния жалбоподател. По тези съображения касационната жалба на Г. Горанов е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение