Определение № 1986 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2107/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частни жалби на „Корпоративна търговска банка „ АД / н. /, чрез лица, посочени като изпълнителни директори на същата - И. З., Г. Х. и А. П., както и на „Бромак„ ЕООД /н./, предявена от упълномощени от синдика на дружеството процесуални представители, против определение № 673/14.09.2023 г. по т.д.№ 1026/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от всеки от жалбоподателите молби за отмяна, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на влезлите в сила решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, решение № 1443/03.07.2015 г. по в.т.д.н. № 2216/2015г. на САС, определение № 172/06.07.2016г. по т.д.№ 3343/2015г. на ВКС и определение № 583/09.11.2016 г. по ч.т.д. № 1875/2016 г. на ВКС. Жалбоподателят „КТБ“ /н./ оспорва атакуваното определение, като счита неправилно отречена процесуална легитимация на банката, за подаване молбата за отмяна, която й легитимация не зависи от представляващите я лица, а от обвързаността й от всички съдебни актове, постановени в производството по нейната несъстоятелност. Представителството й в процеса следва да се преценява в светлината на постановеното от ЕСПЧ решение по дела № 46564/15 и № 68140/16, което е и основанието за исканата отмяна. С него е установено нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС / насетне сочена като ЕКПЧ / и на чл. 1 от Протокол № 1 към същата, точно предвид отказа на съдилищата да допуснат представляването й от изпълнителните директори на банката. Обстоятелството, че същите не са поискали допускането им да представляват банката в процеса по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС / с което предходният състав е обосновал обвързаност на страната единствено с атакуваните актове на въззивна и касационна инстанции /, жалбоподателят счита ирелевантно, след като самият съд не е осигурил представителство на банката, което ефикасно и безпристрастно да защитава интересите й в хода на цялото производство. Именно предвид съдържанието на установеното от ЕСПЧ нарушение, per argumentum a fortiori, представителството на банката чрез бившите й изпълнителни директори следва да се приеме за надлежно, на основание остатъчна процесуална правоспособност на същите, в защита интересите на „КТБ„АД /н./, като все още съществуващ правен субект, нуждаещ се от защита отвъд интересите на нейните кредитори. Противното разбиране води до неизпълнение решението на ЕСПЧ, на което се основава молбата за отмяна и до ново нарушение правата на банката, защитени чрез чл. 6, пар. 1 и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ. Неправилно страната намира съобразяването на съда с разпоредбите на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, при преценка на лицата с представителна власт за банката, както и обстоятелството, че изпълнителните директори не са обжалвали решението на БНБ за тяхното освобождаване от длъжност, с назначаването на квестори. Акцентира на съобразеното, в пар. 130-131 от решението на ЕСПЧ, че независимо кои предхождащи отнемането лиценза на банката решения на БНБ са обжалвани от нея, чрез изпълнителните й директори, съгласно вътрешното законодателство КТБ отново би била представлявана от зависими от БНБ / под една или друга форма / лица - квестори, временни и постоянни синдици. Съдът не е съобразил, че ЕКПЧ е част от българското законодателство и акт с по-висша нормативна сила от посочените закони, както и че решенията на ЕСПЧ са задължителни за българските съдилища. Разпоредбите на ЕКПЧ са пряко приложимо право и с предимство, в случай на конфликт с националното право. При неяснота или празнота в националното законодателство, спрямо регламентирани от ЕКПЧ важни обществени отношения, на още по-голямо основание - при решение на ЕСПЧ в такава хипотеза, българският съд е длъжен да съобрази съответната регламентация в ЕКПЧ, респ. постановеното от ЕСПЧ. Тълкувателното действие на решенията на ЕСПЧ е не само на плоскостта на международното публично право / чл. 32 ЕКПЧ /, създавайки задължение за всяка държава – членка и нейните органи и институции да се съобразят със същото, при уредбата на обществените отношения, но и във вътрешното право - при необходимост от пряко приложение разпоредбите на ЕКПЧ, в защита на индивидуални права / чл. 46, ал. 1 ЕКПЧ /. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, за липса на правен интерес от подаването на молбата за отмяна, обосновани с: 1/ правните последици на евентуално различен правен резултат от възобновеното производство по несъстоятелност – неоправдано засягане на неограничен кръг правни субекти; 2/ недопустимост на претендирания от молителя, да се извърши във възобновеното производство по обявяване несъстоятелност на банката, косвен съдебен контрол за валидността/законосъобразността на решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза й, предвид чл. 302 ГПК и самостоятелното му атакуване, по реда на отмяната по АПК, пред Върховен административен съд. Страната счита, че противно на съждението на съда, с възобновяване производството по несъстоятелността на банката не биха били засегнати интересите на неограничен кръг правни субекти, като се има предвид, че по начало защитими са легитимни интереси на трети, добросъвестни лица, засегнати от атакуваните актове. В подкрепа на тази теза се сочи,че евентуално различен правен резултат би дал право на третите добросъвестни лица, засегнати от същия, да претендират вреди от нищожния / незаконосъобразен акт на УС на БНБ, за отнемане лиценза на банката, без това задължително да влече преуреждане на вече възникнали правни последици от обявяване несъстоятелността на банката. Страната се позовава и на чл. 309, ал. 2 ГПК – спиране изпълнението на решението за откриване производството по несъстоятелност на банката, до постановяване на ново решение по възобновеното производство, което има действие само занапред, а ако е различно от предходното, ще намери приложение чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. Страната счита, че решението на ЕСПЧ не изключва a priori възобновяване на производството, в което констатираното нарушение се е реализирало, като най-подходящ способ за неговото отстраняване, допускайки, като форма на поправяне последиците – присъждането на обезщетение, предпоставка за което е обявяване нищожността или отмяната на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на банката, за да би се ползвал реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл, според жалбоподателя, решението на ЕСПЧ не отрича възможността за възобновяване на производството за несъстоятелността на банката, с оглед възможността за инцидентно произнасяне по валидността / законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза й, но при остраняване последиците от нарушението чрез търсимо обезщетение по ЗОДОВ, вкл. от акционери и кредитори на банката. От друга страна се сочи, че произнасянето по същество на ВАС, по реда на АПК, по валидността/законосъобразността на решението на УС на БНБ не е сигурно / очевидно в смисъл на несигурно произнасяне в интерес на молителя /, независимо от вече възобновените дела по осъществяване на пряк съдебен контрол върху този акт / адм. дело № 9910/2023г. и адм.дело № 9589/2023 г. на ІІ колегия на ВАС /. Сочат се постановени с решението на ЕСПЧ индивидуални мерки за отстраняване последиците от констатираните нарушения, за което възобновяването на производството, по установяване и обявяване несъстоятелността на банката, би могло да се окаже единствено ефикасно средство. Правен интерес от молбата за отмяна страната обосновава и с последиците на спирането, по чл. 309, ал. 2 ГПК, доколкото същото ще обезпечи съществуването й като правен субект, докато трае признатото му от ЕСПЧ право да получи „ефективно разглеждане на жалбите му срещу законосъобразността/валидността на решението на БНБ за отнемане банковия лиценз, съответно докато получи справедливо обезщетение за нанесените му от незаконосъобразния или нищожен административен акт вреди„. Жалбоподателят „Бромак„ЕООД /н./ оспорва атакуваното определение за оставяне без разглеждане на молбата му за отмяна, като подадена в две процесуални качества – като акционер в „КТБ„ АД / н./, т.е. действащо от свое име и в собствен интерес и като процесуален субституент на банката, действащ „от името, в интерес и в защита правата на „КТБ„АД. Счита, че предходният състав на ВКС е следвало да му предостави възможност да установи представителна власт на подалите молбата за отмяна пълномощници на дружеството – адв. Л. А. и адв. Д. Р., като с частната си жалба представя изходящо от синдика на дружеството пълномощно за същите, за представителство на дружеството в производството по чл. 303 ГПК, вкл. с потвърждаване упълномощаването от управителя З. Б., от 21.11.2022 г.. Процесуалната си легитимация „Бромак„ ЕООД /н./ намира за обоснована с факта на конституирането си в производството по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, на основание чл. 11, ал. 6 ЗБН, като притежаващо повече от 5 % от капитала на банката към датата на отнемане на лиценза й. От посочената разпоредба жалбоподателят извежда както самостоятелното си право на страна в производството по обявяване несъстоятелността на банката, защитаваща собствени интереси, така и качеството си на процесуален субституент на банката, защитаващ нейни права. В конкретния случай, според жалбоподателя, недопускането на „Бромак„ ЕООД /н./, като страна в производството пред ЕСПЧ, не изключва процесуалната му легитимация да подаде молбата за отмяна, именно с оглед участието му в производствата, по които са постановени атакуваните чрез отмяната актове, в защита интересите на банката. Насетне частната жалба дублира изложените в частната жалба на „КТБ„АД /н./ доводи, за неправилност на атакуваното определение, спрямо възприетите със същото съображения за недопустимост на молбата за отмяна, важими за всеки от молителите. Отговори на частните жалби са подали Българска народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете. Българска народна банка оспорва допустимостта на частната жалба на „КТБ“АД /н./, като подадена от лица без представителна власт за банката – бивши изпълнителни директори, отстранени от длъжност с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, влязло в сила, а и с насетне прекратени правомощия, като органи на банката, с решението на СГС за обявяване несъстоятелността й, на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗБН. Надлежни органни представители на банката, според БНБ, са единствено постоянните синдици, като възприетата от ЕСПЧ представителна власт на изпълнителните директори следва да се зачете единствено за нуждите на производството пред ЕСПЧ, но не може да обоснове процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори пред националния съд – чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗБН. Насетне, по основателността на частната жалба на „КТБ“АД /н./, БНБ намира за обосновано съобразяването от предходния състав с обстоятелството, че бившите изпълнителни директори на банката не са поискали да участват в производството по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, нито са атакували освобождаването си от длъжност, с решението на УС на БНБ за поставяне на банката под особен надзор, т.е. са били дезинтересирани от образуваното производство и нямат правен интерес от отмяната на решението по същото. Счита, че не може да се вмени процесуално нарушение на съда, съобразил за надлежно представителство на банката според действащите към момента императивни норми, които го уреждат и при липсата на активност от страна на бившите изпълнителни директори. Доколкото въззивната жалба на „КТБ„АД, подадена чрез тях / а и въззивната жалба на „Бромак„ЕООД /н./, срещу решението на СГС за обявяване несъстоятелността на банката /, са били върнати, правилно, според страната, съдът е отчел, че съществувалата процесуална правоспособност на страните, в производствата по обжалване връщането на въззивните им жалби, е без значение за настоящото производство, тъй като постановените определения не подлежат на отмяна, съгласно приетото с ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС – т. 6. Правилно намира и съждението на съда, че българското право не познава „остатъчна процесуална правоспособност„. Като заявява принципно съгласие с постановката, че, съгласно чл. 5, ал. 4, изр. второ от Конституцията, ЕКПЧ представлява част от българското право и има предимство пред тези норми на вътрешното право, които му противоречат, БНБ счита, че мотивите на решението на ЕСПЧ не отчитат съществуването на такова противоречие, а единствено несъвършенство на правната уредба или на начина, по който тя се прилага от съдилищата. При това, решенията на ЕСПЧ са задължителни за българските съдилища, когато предписват индивидуални мерки, каквито не са наложени с конкретното. ЕСПЧ не посочва, че националният съд следва да признае остатъчна правоспособност на отстранените членове на УС на „КТБ„ АД /н./ в бъдещи производства, вкл. такива по отмяна на влезлите в сила актове в производството по несъстоятелност. Оспорва доводите за тълкувателната сила на решенията на ЕСПЧ – съобразяването с тях е задължително в юридическия смисъл на термина, когато са постановени подлежащи на изпълнение конкретни индивидуални мерки, какъвто не е настоящия случай. Наведени са и съображения по несъстоятелността на тезата на жалбоподателя, срещу мотивираната от съда липса на правен интерес от подаване молбата за отмяна: 1/ отмяната на решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза на банката, е допустимо само по „съответния ред, т.е. по реда на АПК / чл. 204, ал. 1 АПК /; 2/ инцидентният контрол не води до отмяна, а до незачитане правните последици на административния акт, но по начало е допустим само в интерес на трети, засегнати от постановяването му лица, които не са били заинтересована страна в административното производство по постановяването му и не са могли да го обжалват / чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК / - следователно, косвения съдебен контрол, в евентуално възобновено производство по обявяване несъстоятелността на банката, не би осигурил предпоставката за претендиране на обезщетение за вреди – изрична отмяна на административния акт, а евентуална нищожност на същия се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 3 АПК вр. с чл. 1 ЗОДОВ; 3/ невярно е съждението, че възобновяване на производството няма да засегне интересите на широк кръг правни субекти, в хипотеза на съдебно решение, приело че не е налице основание за обявяване на банката в несъстоятелност; доводите за това, основани на чл. 309, ал. 2 ГПК, страната намира несериозни, отделно от приложимостта му само по отношение на осъдителни, но не и към конститутивни съдебни актове; 4/ няма постановени с решението на ЕСПЧ индивидуални мерки за отстраняване последиците от констатираните нарушения, а самото наличие на решение, за установено нарушение на ЕКПЧ, не съставлява автоматично основание за възобновяване на производството, в което е допуснато нарушението, ако е в разрив с правната сигурност и засяга правата на трети лица, също защитими, както и на обществения интерес като цяло. В отговора на БНБ на частната жалба на „Бромак „ЕООД /н/ се излагат идентични съображения, като в добавка, с оглед мотивите на съда относно процесуалната легитимация на този молител, се изтъква следното: „Бромак„ЕООД /н./ няма качеството на процесуален субституент на банката – хипотезите на процесуална субституция са изрично уредени в закона, като правото на акционер, притежаващ повече от 5 % от капитала на банката към момента на отнемане на лиценза й, да встъпи в производството по обяване на несъстоятелността й, е уредено от закона самостоятелно право на акционера, но не и като процесуален субституент _ арг. от чл. 16, ал. 1 ЗБН, а също от решение от 14.06.2016 г. по конст. дело № 1/2016г. на Конституционния съд на Република България /; предвид това, за липсата на процесуална легитимация за дружеството да подаде молбата за отмяна, е достатъчно, че не е допуснато като страна в производството пред ЕСПЧ. Фонда за гарантиране на влоговете оспорва частната жалба на „КТБ“АД /н./, като споделя вече наведени от БНБ съображения и акцентира на липсата на правен интерес от молбата за отмяна, доколкото молителят цели поправяне на последиците, чрез присъждане на обезщетение. Липсата на правен интерес е достатъчно, самостоятелно основание за недопустимост на молбата за отмяна, независимо от преценката за наличие или не на процесуална легитимация на банката. Молителят цели единствено осъществяване инцидентен съдебен контрол върху решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на „КТБ“АД / н./, като наред с изтъкнатите от БНБ съображения за допустимостта му само по реда на АПК, отчитайки чл. 302 ГПК и чл. 17, ал. 2 ГПК, следва да се съобрази и изричната забрана за такъв контрол в конкретното производство, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗБН вр. с чл. 9 и чл. 13 ЗБН, като специални, спрямо чл. 17, ал. 2 ГПК, разпоредби: преценката за наличието на състояние на неплатежоспособност и в двете хипотези на чл. 36, ал. 2 ЗКИ, е предоставена единствено в правомощията на БНБ, а съдът по несъстоятелността проверява единствено стабилитета на акта на БНБ. Фондът се позовава на вече образуваните производства по адм.дело № 9589/2023г. и адм. дело № 9910/2023г. на ВАС, страна по които е „КТБ“АД, предмет на които ще бъде именно прекия съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза, съгласно чл. 151, ал. 3 ЗКИ. След като единствената цел на молителя е възобновяване производството по обявяване несъстоятелността на банката, с цел упражняване косвен съдебен контрол върху решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза й и последното е недопустимо, а от друга страна е постижимо за банката, като страна по образувани по реда на АПК производства за осъществяване на пряк съдебен контрол, то правен интерес от молбата за отмяна липсва. Субективното отношение на жалбоподателя, относно шансовете за успеха на този пряк съдебен контрол, поради липса на законови гаранции, не е правен аргумент, за да би подлежало на преценка в случая. Посочените от молителя последици от спиране производството по обявяване несъстоятелността на банката, при постановена отмяна, съгласно чл. 309, ал. 2 ГПК, вкл. с оглед поддържане правосубектността на банката, не обосновават правен интерес от отмяната, тъй като същият следва да кореспондира на, съответно да цели преодоляване, порока на отмененото решение, съобразно вида и съдържанието му, според основанието по чл. 303, ал. 1 ГПК. Фондът акцентира на противоречие между подадената молба и постановеното решение на ЕСПЧ, според което „ изпълнението на решенията на Съда не трябва неправомерно да нарушава принципите на res judicata и правната сигурност в гражданските съдебни спорове, по-конкретно когато такива съдебни спорове засягат трети страни, чиито собствени легитимни интереси трябва да бъдат защитени„ / пар. 202 /. А също: „…В съответствие с общата позиция по смисъла на международното публично право, възстановяването на предхождащото съответното нарушение положение е правилото по чл. 46, пар. 1 от Конвенцията, но не и когато това е фактически невъзможно или би включвало тежест, непропорционална на произтичащата полза„ / пар. 203 /. Фондът отрича решението на ЕСПЧ да постановява индивидуални мерки за преодоляване на нарушението на чл. 6, пар. 1 и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, като единствено дава препоръки за изменение разпоредби на българското законодателство – чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от ЗБН – по начин, който позволява на банка, по отношение която е подадено искане от БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидация, да бъде представлявана в това производство, както на първа инстанция, така и при обжалване, по начин, който й позволява надлежно да представи позицията си и да защитава интересите си, както счита за правилно„ / параграфи 163,164 и 166 /. По отношение частната жалба на „Бромак„ЕООД /н./, Фондът намира за съществено отричането, от предходния състав на ВКС, наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, както първата предпоставка – „Бромак „ЕООД /н./ да е легитимирано да претендира отмяна в хипотезата на тази норма, в качеството на страна в производството пред ЕСПЧ, обвързана с постановеното решение / не са наведени твърдения нарушението да засяга самостоятелни права на дружеството, като акционер и то да е било страна в производството пред ЕСПЧ /, така и втората предпоставка – новото разглеждане на делото по обявяване несъстоятелността на „КТБ“АД да е необходимо, за преодоляване последиците от констатираното нарушение. Насетне Фондът цитира практика на ЕСПЧ, отричаща допустимостта на жалби от акционери на дружества, позоваващи се на положение на „жертва„ / „засегнато лице“ / на предполагаемо нарушение на права на дружеството, съгласно чл. 34 ЕКПЧ. Отрича се и качеството на „Бромак„ЕООД /н./ като процесуален субституент„ на „КТБ“АД /н./, по вече изтъкнатите – в отговора на частната жалба от Банката – съображения. Но недопустимостта на молбата за отмяна на „Бромак „ЕООД /н./, дори да би се приело качеството му на процесуален субституент, следва на самостоятелно основание от това, че не е конституирано точно в това си качество в производството по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС. Относно втората предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК Фондът поддържа доводите си, изтъкнати в отговора на частната жалба на „КТБ“ АД /н./. С молбите за отмяна се атакуват, по реда на извънинстанционния съдебен контрол: 1/ решението по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност и обявена несъстоятелността на „КТБ„АД, съответно са разпоредени произтичащите от това правни последици / чл. 13, ал.1 ЗБН /, вкл. лишаване органите на банката от техните правомощия / т.4 /; 2/ решението по т.д. № 2216/2015г. на Софийски апелативен съд, постановено по жалба срещу решението на СГС, в частта относно приетата дата на неплатежоспособност на банката, както и инкорпорираните в същото определения за оставяне без разглеждане, като недопустими, подадените въззивни жалби срещу решението на СГС - от „Бромак„ЕООД /н./, в двете му поддържани процесуални качества – като акционер и като процесуален субституент на банката, и от „КТБ„АД, чрез изпълнителните директори на банката; 3/ определение по ч.т.д.№ 3343/2015г. на І т.о. на ВКС, с което са потвърдени предходните определения на САС, инкорпорирани във въззивното решение, за оставяне без разглеждане въззивните жалби на „Бромак„ ЕООД /н./ и „КТБ„АД, чрез изпълнителните директори на банката срещу решението по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, както и са оставени без разглеждане касационните жалби на „КТБ„АД /н./, подадена чрез изпълнителните директори на Банката и на „ Бромак„ЕООД /н./, в двете поддържани от дружеството процесуални качества; 4/ определение по ч.т.д. № 1875/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е потвърдено оставянето без разглеждане на касационните им жалби срещу решението на САС по т.д.№ 2216/2015 г.. Молителите поддържат основание за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК - постановено решение от 30.08.2022г. по дела № 46564/15 и № 68140/16 на ЕСПЧ, с което са приети за допустими жалбите на „КТБ„ АД, за това ,че не е имала възможност да оспори по съдебен ред отнемането на лиценза си за банкова дейност; че в последвалите производства за обявяването й в несъстоятелност е представлявана изключително от лица, зависими от противната страна – БНБ; че отнемането на лиценза и последвалото решение за ликвидацията й са незаконна и неоснователна намеса в нейните притежания, като ЕСПЧ е установил: налице е нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ, тъй като „КТБ„ АД не е имало ясната и практическа възможност, чрез надлежно представителство, да инициира и постигне осъществяването на надлежен съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза й; налице е нарушение на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията, тъй като интересите на КТБ не са били надлежно представени в производството, образувано въз основа искането на БНБ за обявяването й в несъстоятелност и ликвидацията й; налице е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, поради това, че решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, довело до съдебно решение за обявяването й в неплатежоспособност и постановяване на ликвидацията й, не е придружено от никакви гаранции срещу произвол. В молбите за отмяна, всеки от молителите обосновава интерес от отмяна на решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза на банката, по пътя на инцидентния съдебен контрол, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, във възобновено производство по спора относно несъстоятелността й, с участието на ефективно защитаващи интересите на банката представляващи я лица – бившите изпълнителни директори, на основание остатъчна тяхна правоспособност, изключително и само за нуждите на това производство. Сочи се, че с отмяната ще се възстановят последиците от констатираното от ЕСПЧ нарушение, чрез търсенето на обезщетение по реда на ЗОДОВ, абсолютна предпоставка за което, обаче, е отмяната на акта на УС на БНБ или обявяване на неговата нищожност – чл. 1, ал. 1 от закона. Този подходящ начин за преодоляване последиците от нарушението, молителите основават на съображенията на самия Съд, който посочва, че „възобновяването на производството, в което нарушението се е случило, ако такова възобновяване бъде поискано, е принципно най-подходящ начин за поправяне на нарушенията„, но от това „не следва непременно, че формата за поправяне последиците, ако бъде прието, че решението на БНБ за отнемане лиценза на КТБ, е било невалидно, незаконосъобразно или необосновано, трябва да се състои в анулиране и в премахване правните последици от него, а по-скоро поправянето следва да се осъществи чрез присъждане на обезщетение„. Акцентира се на ясното разграничение от ЕСПЧ, че ако анулирането на правните последици от обявената несъстоятелност на банката е неподходящо, с оглед принципа res judicata, то преразглеждането на въпроса за валидността и законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката, с оглед възможността, на основание изхода му, да се претендира обезщетение за причинени вреди, без с това да се засягат защитимите интереси на неограничен кръг правни субекти, е напълно подходящо средство за отстраняване последиците от нарушението. То, обаче, би било ефективно само ако е организирано по начин, даващ на КТБ ефективна възможност да оспори констатациите, въз основа които е отнет лиценза й, чрез надлежно представителство в съответното производство. Такова надлежно представителство молителте явно се съмняват, че ще им бъде гарантирано във вече висящите пред ВАС производства / адм. дело № 9910/2023г. и адм.дело № 9589/2023 г. на ІІ колегия на ВАС /, в резултат на възобновяване, след постановена отмяна на предходни определения, за оставяне без разглеждане жалбите на Банката и на акционери в същата, вкл. на „Бромак „ЕООД /н./, срещу решението на УС на БНБ за отнемане лиценза й. За да остави без разглеждане молбите за отмяна, с правно основание чл. 301, ал. 1, т. 7 ГПК, на „КТБ“АД, чрез бившите изпълнителни директори на Банката и на „Бромак„ ЕООД / н./, съставът на І т.о. на ВКС се е обосновал със следното: По молбата на Банката: Изпълнителните директори на същата, с прекратени понастоящем правомощия - З., Х. и М. – не са поискали допускане в производството пред СГС, инициирано по молба на БНБ, за да представляват Банката, представлявана от назначените й временни синдици. Подали са въззивна жалба от името на Банката срещу решението по т.д.№ 7549/2014г. на СГС за откриване производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на Банката, оставена без разглеждане като недопустима, с решението на САС по т.д.№ 2216/2015 г., в тази му част с характер на определение, потвърдено с определение по ч.т.д.№ 3343/2015 г. на ВКС, с което съставът е оставил без разглеждане и касационната им жалба от името на Банката срещу въззивното решение. Това му определение е потвърдено от друг състав на ВКС по ч.т.д.№ 1875/2016 г.. Предходният състав е приел, че с оглед така подадените въззивна и касационна жалби следва да се признае „известна функционална правосубектност„ на Банката, „ с оглед формата, под която се е заявила и участвала като страна„ в производствата, вкл. това пред ЕСПЧ и съответно само спрямо постановените актове в тези производства / по въззивно и касационно обжалване /, Банката се явява обвързана с постановените в тях съдебни актове / очевидно само с характер на определения, за оставяне без разглеждане подадените чрез изпълнителните директори на Банката жалби и частни жалби. Оттук е обоснован извода, че същата няма качество на заинтересована страна, съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК, спрямо решението по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, а по отношение останалите постановени актове - преграждащи определения, но не поради предявен отказ от иск – отмяната се явява недопустима, съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е също, че признатата от ЕСПЧ процесуална легитимация на Банката, чрез бившите й изпълнителни директори, в производството пред този Съд, не обуславя само по себе си процесуална легитимация на Банката / остатъчна, каквато правото ни не познава /, чрез същите лица в производството по чл. 303 ГПК, след като представителните им функции са прекратени - освободени от длъжност, с решението на УС на БНБ № 73/20.06.2014г. за поставяне банката под особен надзор. Съставът е счел за значимо обстоятелството, че в производството пред ЕСПЧ не са наведени твърдения, нито констатирано нарушение на правата им / т.е. правата на на изпълнителните директори / по Конвенцията, във връзка с обжалването акта на Централната банка, в частта му за отстраняването им от длъжност. След като този акт на УС на БНБ не е отменен, съдът е обвързан с правните му последици и същите следва да се зачетат в инициираното производство по отмяна, като за разлика от общата търговска несъстоятелност, в производството по несъстоятелност на банка няма аналогична на чл. 635, ал. 3 ТЗ разпоредба. Поради това, на бившите изпълнителни директори на Банката следва да се отрече процесуална възможност да подадат от името на Банката молба за отмяна на решенията по т.д.№ 7549/14г. на СГС и по т.д.№ 2216/2015 г. на САС. По отношение молбата за отмяна на „Бромак„ ЕООД /н./, извън довода за нередовност, като подадена от лица, с учредена от управителя на дружеството - обявено в несъстоятелност - представителна власт, а не от синдика на дружеството / отстранена с приложени към частната жалба доказателства /, съставът на ВКС е обосновал недопустимост с липсата на наведени от дружеството твърдения за наличие на окончателно решение на ЕСПЧ, което да е установило нарушение на права на този субект, прокламирани от ЕКПЧ. Молителят не е страна в производството пред ЕСПЧ, по което е постановено решението от 30.08.2022г., като сам е признал, че подадената от него жалба е обявена за недопустима и останала неразгледана. Като не се е позовал на такова решение на ЕСПЧ, което го обвързва като страна и установява допуснато при разглеждането на делото от националния съд нарушение на нейни лични права, признати от ЕКПЧ, „Бромак„ЕООД /н./ е подало недопустима молба за отмяна, съгласно задължителните указания в т.10 на ТР № 7/2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Насетне, общо спрямо всяка от двете молби за отмяна, касационният състав е приел, че „ не се обосновава и втората предпоставка за допускане на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК„ - възобновяването на производството по обявяване несъстоятелността на Банката да е необходимо за отстраняване последиците от нарушението, с което молбите за отмяна се явяват лишени от правен интерес. Тук съдът е изложил съображения за демонстрирана от молителите единствена преследвана цел – косвен съдебен контрол за валидността/ законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на „КТБ“АД /н./, с оглед търсене на обезщетение от Държавата, за причинени от този административен акт вреди. Осъществяването на такава цел съдът приема за напълно чужда на „Бромак“ ЕООД /н./ и съответно невъзможно да обоснове правния интерес на дружеството от подадената молба за отмяна. Преди всичко,обаче, тази единствена цел не държи сметка за характера на производството и правните последици от евентуално, различно като правен резултат решение / отхвърляне молбата за обявяване несъстоятелността на Банката / - с незабавно действие и засягащо правната сфера на неограничен кръг правни субекти. Отделно, съставът на ВКС се е позовал на висящите производства по адм. дело № 9910/2023г. и адм.дело № 9589/2023 г. на ІІ колегия на ВАС, предмет на които е осъществяването на пряк съдебен контрол върху решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза на „КТБ“АД /н./, очакваните решения по които ще доведат недопустимост на произнасянето на гражданския съд, по реда на косвения съдебен контрол, съгласно чл. 302 ГПК. Следователно, и на това основание правният интерес от подадените молби за отмяна следва да се счита отпаднал. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, в качеството им на такива в производството по молбите за отмяна, субективните предели на което обуславят субективните предели и на настоящото производство. Несъстоятелно е възражението на БНБ, за недопустимост на частната жалба на „КТБ„ АД /н./, като подадена чрез бившите изпълнителни директори на банката, по съображения изложени по–долу, относно обоснованата им, по изключение, представителна власт за банката по молбата за отмяна. Дори и без същата, потестативното право на жалба срещу определението на предходния състав на ВКС, подадено от същите лица и чиято именно представителна власт е обект на спора и причина за преценката за недопустимост, обосновава допустимост на частната жалба, като подадена именно от тези лица. Противно разбиране би изключило атакуваното определение от допустим, съгласно закона, съдебен контрол или би предпоставило невъзможност за влизането му в сила, с идентични правни последици - отказ от правосъдие. По частната жалба на „Бромак„ ЕООД / н. /: Същата е допустима – с оглед преграждащия ефект на атакуваното определение на състава на ІІ т.о. на ВКС, но неоснователна, предвид следното: „Бромак„ ЕООД /н./ не е участвало в производството пред ЕСПЧ, и, както правилно отбелязва предходния състав на ВКС, не твърди такова участие, а заявява легитимация на субект, защитаващ чужди права – процесуален субституент на банката, встъпил в производството по обявяване несъстоятелността й. Твърдението му за защита на лични права е декларативно, необосновано с такива, извън интереса на банката от ефективна защита в производството по обявяване несъстоятелността й, но и да би било обосновано, е без значение, тъй като дружеството не е участвало и обвързано от решението на ЕСПЧ, в качеството на акционер, легитимирал се с нарушено право на притежание като такъв, в резултат от недопускането си в производството по обявяване несъстоятелността на банката. „Бромак„ ЕООД няма качеството на процесуален субституент, което твърди единствено на основание процесуалната си легитимация по чл. 11, ал. 6 ЗБН, при непромененото съдържание на чл. 16, ал. 1 ЗБН / ограничени процесуални права, неприсъщи на главна страна в производството, каквато е субституентът /. Хипотезите на процесуална субституция са изрично уредени в закона и не могат да се извеждат чрез тълкуване, а запазената редакция на чл. 16, ал. 1 ЗБН, такава каквато е била към момента на конституиране на страната, не може да се приеме за уреждаща процесуална субституция, дори и само предвид възможността на акционера да встъпи, а не да инициира производството, в защита на оправдан и свой правен интерес. Следователно, „Бромак„ЕООД /н./ не обосновава процесуална легитимация на „заинтересована страна„, по смисъла на чл. 303 ГПК, като обвързана от постановеното от ЕСПЧ решение, тъй като не твърди установени спрямо него нарушения на ЕКПЧ и Протокол № 1 към същата, а спрямо банката, чиито интереси не е легитимиран да защитава. Атакуваните с молбите за отмяна определения на състави на ВКС - за потвърждаване връщане въззивните жалби на „Бромак„ ЕООД /н./ и на „КТБ„АД /н./, подадена чрез бившите изпълнителни директори на банката, против решението по т.д.№ 7549/2015г. на СГС, респ. по потвърждаване оставянето без разглеждане касационните жалби на същите срещу постановеното въззивно решение по т.д. № 2216/15г. на САС – на самостоятелно основание не подлежат на отмяна, тъй като, с оглед вида на нарушението, прогласено с решението на ЕСПЧ, последиците им се поглъщат от факта на изначално водено съдебно производство, без осигурена ефективна защита на интересите на Банката. Техният предмет е процес относно процеса, а обвързващият правен резултат, като последица от нарушението, са постановените актове по съществото на спора. На това почива и логиката на приетото в т. 6 на ТР № 7/2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС: „Не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска „. Както е посочено в мотивите: „Прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат и друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. При прекратителните определения последният отново може да заяви с иск същото спорното право „. Аналогично и в случая, легитимираната с нарушено от конкретния вид право страна, при основателност на молбата за отмяна, придобива правото да стартира от самото начало производството по обявяване несъстоятелността на Банката. В този смисъл, макар Тълкувателното решение – в приетото по т. 6 – да не е имало предвид конкретната хипотеза, разрешението му следва да се приложи аналогично. По частната жалба на „ КТБ“АД / н./: Частната жалба е допустима, но неоснователна, по различни от тези на състава на ІІ т.о. на ВКС съображения: Несъстоятелен, според настоящия състав, е възприетия дуализъм в правосубектността на „КТБ“АД /н./ - веднъж като правен субект, представляван от постоянните синдици и втори път – като правен субект, представляван от бившите изпълнителни директори. Качеството на последните е преценимо единствено в аспект на представителната им власт за Банката – страната в производството, нарушение на чиито права по чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 1 от Протокол № 1 към същата се твърди установено с решението на ЕСПЧ, но не и в аспект на процесуална правосубектност или процесуална легитимация на Банката. Предвид това е напълно неотносимо дали представляващите банката бивши изпълнителни директори са атакували решението на УС на БНБ, за освобождаването си от длъжност и назначаването на квестори / още повече, напълно резонни са възраженията им, че са били длъжни и сами са подали искането за поставяне банката под особен надзор, последица на която мярка е и решението за освобождаването им от длъжност /, както и че не са навели нарушения на свои права в производството пред ЕСПЧ. Последното е и изключено, с оглед страните в същото, като проекция на страните в производството, с което се твърдят нарушени права. По същите съображения е напълно ирелевантно обстоятелството, че изпълнителните директори не са заявили участие в производството пред СГС, като представляващи страната „КТБ“АД /н./. От заявяването или не на такова искане не би настъпила промяна в страните. Същевременно, установеното от ЕСПЧ нарушение е за ненадлежно и неефективно представителство на Банката от участвалите в производството представляващи я лица и това е достатъчно за обосноваване на процесуалната й легитимация по молбата за отмяна. Оттук насетне стои въпроса допустимо ли е представляването й от бившите изпълнителни директори, за нуждите на конкретното производство по отмяната. Основателно е възражението, че отричане на представителна власт на бившите изпълнителни директори, за нуждите на конкретното производство по отмяната, на основание разпоредби от ЗКИ и ЗБН, произвежда рецидив в нарушението, установено от ЕСПЧ. Положението е аналогично на препятствано участие на страна, поради недоказана представителна власт на представляващите я лица, при атакуването на който преграждащ участието й акт, съдът отказва разглеждането му по същество, с позоваване на същата недоказана представителна власт, проверката за която е предмет на жалбата. В случая, вида на констатираното от ЕСПЧ нарушение поддържа легитимацията на бившите изпълнителни директори на Банката в производството по молбата за отмяна, с цел възобновяване на производството по несъстоятелността на Банката. При евентуално ново разглеждане на делото, съдът, ще следва да тълкува относимите към представителството на Банката разпоредби на националното законодателство, в унисон с разпоредбите на ЕКПЧ, за защита правото й по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1 към същата, в качеството й на част от вътрешното право и с приоритет при конфликт с норми от националното законодателство. Дали ще тълкува стеснително последиците на „освобождаването от длъжност„ / чл.151, ал.3 ЗКИ /, с оглед целите на производството по поставяне Банката под особен надзор / при евентуална отмяна отпадат последиците от прекратяване на правомощия, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗБН /, т.е. дали ще приеме остатъчна компетентност на органните й представители / за неяснота относно което споменава и ЕСПЧ – пар.132 / или ще възложи представителството на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК / каквато възможност допуска в мотивите си по конст. дело № 1/2016 г. Конституционният съд – „ винаги, при съмнение за противоречие на интересите между представляваната в конкретен процес банка и представляващите я лица„ /, това е въпрос извън преценката за легитимация на изпълнителните директори, като представляващи Банката в производството по отмяната. В този смисъл следва да се споделят доводите на страната за пряко и непряко тълкувателно действие на решенията на ЕСПЧ. Независимо от преждепосоченото, частната жалба на „КТБ“АД /н./, подадена чрез бившите изпълнителни директори, е неоснователна, предвид следното: Настоящият състав намира, че молба за отмяна не подлежи на преценка за наличие на правен интерес. Същият се предполага от целта на производството и еднозначната му последица – отпадане правната обвързаност на страната с влязлото в сила съдебно решение. Няма друга възможна, и като такава - преценима за интерес - последица от производството по отмяна. Извън спазения преклузивен срок, преценката за допустимостта предполага единствено проверка по смисъла на т. 10 от ТР № 7/2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което: Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане„. В мотивите към т.10, ОСГТК на ВКС е посочило: „Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 ГПК„. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, надлежните спрямо това основание твърдения следва да са: за констатирано с окончателно решение на ЕСПЧ нарушение на ЕКЗПЧОС или протоколите към нея / в случая налице / и за обстоятелства, допускащи отстраняване последиците от нарушението, като евентуален резултат от „новото разглеждане на делото“. Последното предполага страната да твърди такава последица, която би била възможен резултат единствено от възобновяване на производството по молбата на БНБ за обявяване несъстоятелността на „КТБ“АД, с този му предмет и обусловени от основанието му – по ЗБН – правни последици. С молбата си за отмяна „КТБ„АД /н./, представлявана от бившите изпълнителни директори, цели упражняване на косвен съдебен контрол над решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката, като основание за претендиране на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Осъществяването на косвения съдебен контрол е недопустимо в производството по реда на чл. 8 и сл. ЗБН, по изтъкнатите от ответните страни съображения, основани на чл. 302 ГПК / предвид висящите производства пред ВАС по осъществяването на пряк такъв /, чл. 17, ал. 2 ГПК / тъй като Банката не е трето спрямо административното производство лице /, но преди всичко - предвид чл. 46, ал. 3 вр. с чл. 13, ал. 1 ЗБН / в качеството му на специална норма, изключваща приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, дори да биха били налице формалните предпоставки за прилагането й /. Съдът по несъстоятелността на банка проверява единствено спазени ли са изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал.3 и налице ли са условията на чл. 11, ал. 5 от ЗБН, но не и дали е налице състоянието на неплатежоспособност. Косвения съдебен контрол не е допустим предмет на производството, нито присъждането на обезщетение за вреди от обявената несъстоятелност е последица на същото. Предмет е на вече възобновените от ВАС административни производства, за пряк съдебен контрол за валидност / законосъобразност на решението на УС на БНБ по отнемане лиценза на банката. Успешното му провеждане за Банката би обусловило различно основание за отмяна на влезлите в сила решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС и решение № 1443/03.07.2015 г. по в.т.д.н. № 2216/2015г. на САС – чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, в случай, че се цели „ ново разглеждане на делото„ по обявяване несъстоятелността на банката, каквато цел е иманентно включена в хипотезиса на т.7. В този смисъл, молбата за отмяна, с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, заобикаля основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В обобщение, молбата на „КТБ“АД /н./, подадена чрез бившите изпълнителни директори на Банката, не посочва „необходимост от ново разглеждане на делото„, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК - това за обявяване несъстоятелността на Банката, по реда на ЗБН. Несериозно е да се твърди, че същото може да се проведе „донякъде“, в отклонение от предвидените в закона правни последици. От молбата се извежда единствено необходимост от разглеждане валидността/ законосъобразността на акта на УС на БНБ за отнемане на лиценза, косвен съдебен контрол върху който е по начало изключен в производството по ЗБН. В този смисъл, не са налице надлежни твърдения по всички предпоставки на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Това, впрочем, е имал предвид и предходния състав на ВКС, макар именовайки го „липса на правен интерес„. Поради това е ненужно оставянето на молбата за отмяна без движение, тъй като – при аналогични, макар квалифицирани по друг начин, съображения на предходния състав на ВКС, за оставяне молбата за отмяна без разглеждане, молителят поддържа именно така заявените, изрично позовавайки се и на съображенията на ЕСПЧ, за подходящия, с оглед принципа res judicata, защитата на легитимни интереси на трети лица и обществения интерес от спазване принципите на правната сигурност и предвидимост, начин за „отстраняване последиците от нарушението“. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение