Определение № 78 от 04.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 250/2021 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по повод заявено с молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Б. М. Б. от [населено място], искане за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 196 от 22.12.2015г. по гр. дело № 319/2015г. на Районен съд – [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С влязлото в сила решение на Районен съд – [населено място], чието спиране се иска, е признато за установено по отношение на Д. В. Д. като ЕТ „Д. Д.“ и Б. М. Б. вземането на ЕТ „Д. Д.“ по отношение на Б. М. Б. за сумата 2 169,64 лв. – главница /неплатено задължение по договор от 07.10.2010г./, сумата 923,29 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.01.2011г. до 12.03.2015г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до окончателното плащане, както и Б. М. Б. е осъден да заплати на ЕТ „Д. Д.“ сумата 1 109,81 лв. – разноски по исковото и заповедното производства. Молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение е основателна, тъй като са налице необходимите за това условия. Издаден е изпълнителен лист, молбата за отмяна е подадена от надлежна страна – ответник в исковото производство, в срока по чл. 305, ал. 1, т. т. 5 ГПК, държавната такса в размер 65 лв. е внесена по сметка на ВКС и е внесено определеното обезпечение в размер 3 101,93 лв., като сумата е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 03.02.2021г. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение